императѝв - единствено число, нечленувано *
императѝва - бройна форма
императѝвът - единствено число, членувано - пълен член
императѝви - множествено число, нечленувано
императѝвите - множествено число, членувано
ИМПЕРАТЍВ м. 1. Грам. Заповедно, повелително наклонение на глагола.