императѝв - единствено число, нечленувано * императѝва - бройна форма императѝвът - единствено число, членувано - пълен член императѝви - множествено число, нечленувано императѝвите - множествено число, членувано
ИМПЕРАТЍВ м. 1. Грам. Заповедно, повелително наклонение на глагола.