за̀повед - единствено число, нечленувано * заповедта̀ - единствено число, членувано за̀поведи - множествено число, нечленувано за̀поведите - множествено число, членувано
ЗА̀ПОВЕД, -тà, ж. 1. Официално разпореждане на орган на властта или на началник до подчинен за задължително изпълнение на определени действия. Получихме заповед да нощуваме тъй, както сме в походен ред, всеки на мястото си. Й. Йовков, Разк. II, 120. Моряците бързо очистиха мостика и палубата, а командирът на лодката огледа дали е прибрано всичко и последен се мушна през отвора, затвори се в каютата си и оттам по радиото отчетливо и строго даваше своите резки заповеди. П. Михайлов, МП, 23. Предаването на информация, разпореждания и заповеди, предназначени за уточняването на въздушната обстановка и за предприемане на действия спрямо въздухоплавателно средство нарушител, имат приоритет по всички национални системи за комуникации. ДВ, 2010, бр. 82, 6. Австрийската войска, която беше там, по заповед на правителството си дръпна ся назад. Дун., 1866, бр. 81, 2. Га зачу паша тез думи, / бързо заповед издаде / по неговите гавазе: / „Сички в балкана идете, / чолак Неделчо фанете“. Нар. пес., СбНУ XLVI, 49. Издавам заповед. Правителствена заповед. Строга заповед. Заповед за назначение. Заповед за уволнение. // Разш. Разпореждане, нареждане изобщо. Той цял ден ходеше гологлав из двора, даваше заповеди и гълчеше високо на жена си и на децата си. Елин Пелин, Съч. III, 68. Чуваше как тя дава заповеди оттатък, как вдигаха, слагаха, хлопаха. М. Грубешлиева, ПП, 24. – Дай ми една мотика скоро, че ще се препърли хляба. И едно момче, без да чака заповед, донесе една мотика из воденицата. Ц. Гинчев, ГК, 63.
2. Документ, с който се съобщава такова разпореждане. Разсилният на началника дочиташе, сричайки, последните редове на някаква повелителна заповед, току-що извадена от пишещата машина. Д. Калфов, Избр. разк., 19. От дясната страна на писалището му се изправи секретарят, ловко му подава писма, заповеди за подпис и още по-ловко ги прибира в папката. А. Наковски, МПП, 5. – Заповядано е да ви задържим. – Дайте да видя заповедта. – Заповед ли? Каква заповед? – Заповед за арестуване. Г. Караславов, ОХ IV, 294-295. Подписвам заповед. Връчвам заповед.
◊ Божиите заповеди; десетте Божи заповеди. Рел. Според Библията – десетте заповеди, продиктувани на Мойсей от Бога на планината Синай през време на странстването на еврейския народ в египетската пустиня, които стават основа на моралните норми на юдаизма и християнството. – Мери! – смъмри дъщеря си мисис Томсън, която се гордееше с това, че все още помнеше десетте Божи заповеди. А нали една от тях гласеше, че не трябва да споменаваме името господне напразно... Ал. Бабек, МЕ, 210. – А като допря ножът до кокала, тия наши българки забравиха и православието, и Божите заповеди, една от които казва „не убивай“. В. Геновска, СГ, 267. Запис на заповед. Финанс. Полица, документ, с който някой се задължава да изплати на някого в определен срок известна сума, подписван при получаване на заем или поемане на задължение по договор. Повиквателна заповед. Воен. Писмена заповед за явяване на военно обучение или на военна служба; повиквателна. — Какво ще кажеш ти на това? — сочеше той [Киро] своята повиквателна заповед. — Мобилизация — отговори бавно и подчертано Кръстю. — Та пак ли ще има война? — извика той отчаяно. Г. Караславов, ОХ, 350. Митата отпътува войник с една кожена торба, в която бе напъхал най-необходимото и само онова, което бе споменато в повиквателната заповед. Р. Сугарев, СС, 86.
заповед (юрид.) - warrant