ЛЕКСИТ

Порталът е в процес на разработка. Данните в Граматичния речник отразяват правописа преди 2002 година и при някои от думите може да са настъпили промени.

Основна форма: ултима̀тум - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

ултима̀тум - единствено число, нечленувано
ултима̀тума - бройна форма
ултима̀тумът - единствено число, членувано - пълен член
ултима̀туми - множествено число, нечленувано
ултима̀тумите - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 нареждане - разпореждане - разпоредба - заповед - команда - ултиматум (книж.) - императив (книж.)

Резултати от: Речник на българския език

ултимàтум м. (лат.). 1. Полит. В международните отношения — категорично искане да се изпълни нещо в определен срок със заплаха, че в случай на отказ ще се употреби сила или репресия.
Обсадени сме. Русите съобщават с високоговорители на хитлеристите ултиматум да предадат града. П. Славински. Давам ултиматум. 2. Прен. Разг. Искане към някого, съпроводено със заплаха и последно предупреждение. Поставям ултиматум.
Виж повече