аскѐт - единствено число, нечленувано аскѐта - единствено число, членувано - непълен член аскѐтът - единствено число, членувано - пълен член аскѐти - множествено число, нечленувано аскѐтите - множествено число, членувано
АСКЀТ м. 1. Последовател на аскетизма (в 1 знач.); отшелник, пустинник, постник. У Симеон като че ли имаше от фанатизма на александрийските аскети, една опасна възбуденост, която плашеше дори него, волнодумеца. А. Гуляшки, ЗВ, 105.
2. Прен. Човек, извънредно въздържан по отношение на удоволствията на живота, който има суров начин на живот. По природа той не беше нито развратник, нито аскет и затова момичетата се хлъзгаха по повърхността на живота му, без да оставят възторзи или печал. Д. Димов, Т, 17.
— От гр. ἀσκητής ‘който се упражнява в нещо, специалист’ през рус. аскет.