по̀стник - единствено число, нечленувано по̀стника - единствено число, членувано - непълен член по̀стникът - единствено число, членувано - пълен член по̀стници - множествено число, нечленувано по̀стниците - множествено число, членувано
ПО̀СТНИК, мн. -ци, м. 1. Лице, което вярва в Бог и се е уединило в пустинно място, в планина, далеч от хората, за да прекарва живота си в пост и молитва; отшелник, пустинник.
Други са ся прославили с постничество и наричат ся: постници, затова защото са чували чрезвичайни постове. З. Петров и др., ЧБ (превод), 257. „Три главни обета дава постникът пред Бога: .. послушание и целомъдрие. Готов ли си да ги изпълниш?“ Ст. Загорчинов, ДП, 225. Защо да живеем в усамотение? .. Така правят калугерите и постниците. А такива вече няма. К. Калчев, ДНГ, 34. Уединените постнически колиби твърде скоро са преобразиле на манастири; а постниците станале калугери. С, 1872, бр. 34, 271.See more2. Рядко. Човек, който пости. Вълчо постник станал. Девет клетви сторил месо да не кусва. Див медец ще ближе. Ще яде коприва и само в празник риба ще похапва. Ран Босилек, ВП, 30.