пустѝнник - единствено число, нечленувано пустѝнника - единствено число, членувано - непълен член пустѝнникът - единствено число, членувано - пълен член пустѝнници - множествено число, нечленувано пустѝнниците - множествено число, членувано
ПУСТЍННИК, мн. -ци, м. Мъж, който по религиозни подбуди се е уединил и живее в пусто, ненаселено място; отшелник, аскет. —
На оброчището се подвизаваше в свят живот един пустинник, той е отец Неофант. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 114. — Свети Заарине, не искаш ли да ти вземем нещо да ядеш с хляба? Какво искаш? — Не сакам. Я така само с хляб и вода живея. .. Очевидно, пред нас стоеше същински пустинник, който не се знае по какво стечение на обстоятелствата беше попаднал в многолюдния и шумен град. Ив. Карановски, Разк. I, 190. Но той не бе пустинник. Той [Джордано] не отхвърляше света, в който живееше, а се вглеждаше в него. Сл. Боянов, СК, 213. Около килията на някого из тия пустинници, който бил утвърдил своето убежище на планината Колзим, се събрали няколко покорни подражатели, които съревновали на неговия суров живот и на неговото благочестие. С, 1872, бр. 34, 270.See more◊ Рак пустинник. Зоол. Вид дребен морски рак, който живее в празна черупка от охлюв. Diogenes varians. В Черно море живее и рак пустинник. Той предпазва мекото си коремче, като го вмъква в празна черупка от охлюв. Зоол. VII кл, 42. В цепнатините [на скалите] се крият криви раци и раци пустинници. Тук събрахме богата колекция от морски организми. Д. Богданов, ТА, 86.