бездѐлник - единствено число, нечленувано бездѐлника - единствено число, членувано - непълен член бездѐлникът - единствено число, членувано - пълен член бездѐлници - множествено число, нечленувано бездѐлниците - множествено число, членувано
1 безделник - непрокопсаник (разг.; неодобр.) - нехранимайко (разг.; неодобр.) - бараба (разг.) - хаймана (разг.; неодобр.) - пройдоха (разг.)2 мързел (разг.; ирон.) - безделник - ленивец (разг.) - лентяй - мързеливец - мързелан (разг.) - мързеланко (разг.) - хайлазин (разг.) - кибик (разг.; неодобр.)
БЕЗДЀЛНИК, мн. -ци, м. Човек, който не работи, не желае да работи и води празен живот; лентяй.
Беше му син и трябваше да работи нещо, неприлично беше такъв мъж да стои със скръстени ръце, да ходи из града като безделник. Д. Талев, ЖС, 227. Без да упражнявам още каква и да е професия, аз съвсем не съм пък и някакъв безделник. Д. Калфов, Избр. разк., 320. Трудът и мъката ни правят и по-добри, и по-милостиви, затова и доброта, и милосърдие по-чес- то ся намира у работни хора, а не у готовановци и безделници. Лет., 1873, 241.See more