мъ̀рзел - единствено число, нечленувано мъ̀рзела - единствено число, членувано - непълен член мъ̀рзелът - единствено число, членувано - пълен член
1 безделие - леност - лентяйство - мързел - безделничество 2 мързел (разг.; ирон.) - безделник - ленивец (разг.) - лентяй - мързеливец - мързелан (разг.) - мързеланко (разг.) - хайлазин (разг.) - кибик (разг.; неодобр.)
МЪ̀РЗЕЛ м. 1. Само ед. Нежелание, неохота за работа, за дейност; леност, мързеливост.
Когато на другата сутрин Момчилка дойде да донесе храна, Радой вече ореше на насрещната страна на котловинката, а Пенко продължаваше да спи .. Недоволна от мързела му, Момчилка го събуди и започна да му се кара. Д. Ангелов, ЖС, 375. Едно време на ония, които от мързел или пиянство задлъжнявали и не си изплащали дълговете, удряли им на челото печат с нагорещено желязо и ги пущали, та всеки да ги познава. Й. Йовков, ЧКГ, 218. Едно селянче разправя: — На баща си се сопвах, ама сега го разбрах. Който работи, той ще яде. Пък в село му бях дотегнал с мързела си. Ст. Станчев, Н, 76-77. — И мързелът болест ли е? — На туй питане трябва да отговаряме, че мързелът е понякогаж наистина болестен знак, ако не съща болест. Ч, 1875, бр. 4, 176. Мързелът е баща на злото. П. Берон, БРП, 40. // Състояние на бездействие, на отпуснатост; безделие, леност, мързеливост. Юлското слънце силно журеше и никому се не отиваше на работа. И дюкянджиите също бяха обхванати от мързел. Г. Белев, ПЕМ, 81. Да работим! Мързелът е страшен, / мръсен блуд с живота и с умът! Ив. Вазов, Съч. III, 210. Голям мързел беше през тази ваканция — нямаше какво да се върши.See more2. Прен. Разг. Мързелив човек; мързеливец, мързелан, мързеланковец, мързеланко, ленивец. За себе си ще бъда кратък: наредиха ме продавач на закуски. Е, разбира се, отначало се побъхтах яката, за да не ме вземат за мързел. Сп. Йончев, РБ, 58. Питай мързел, да те ум научи. Ц. Гинчев, ГК, 217-218. Новата прислужница е голям мързел.