ра̀бота - единствено число, нечленувано ра̀ботата - единствено число, членувано ра̀боти - множествено число, нечленувано ра̀ботите - множествено число, членувано
1 работа - труд - бачкане (разг.)2 работа - дейност - деятелност - бизнес - занимание 3 работа - изработка - направа - производство - фабрикация (книж.)See more
See more
- 1. работа
- - Божа работа
See more- - Бучинишова ми е работата
- - Виждам/видя работата
- - Влиза ли ми в работата
- - Влизам/вляза в работа
- - Влиза ми/влезе ми в работа
- - Върви си по работата
- - Върша работа колкото върбов клин
- - Вятър работа
- - Гледай си работата
- - Гледам си работата
- - Глей си работата
- - Голяма работа:1
- - Голяма работа:2
- - Дявола си няма работа
- - За в работа
- - Загубена работа
- - Заловила се царската дъщеря за (на) работа
- - Имам <си> работа
- - Какво ми влиза <мене> в работа<та>
- - <Колкото> да се намирам на работа
- - Много ми влиза в работата
- - Моята <работа> е надве
- - Моята работа черек до дванайсет
- - Надвесил съм се над работата
- - Накарали котката на работа, а тя опашката си
- - Накарали кучето на работа, а то опашката си
- - Накарали лисицата на работа, а тя опашката си
- - Накарали царската дъщеря на работа
- - Направям направя работа<та>
- - Не ми влиза в работата
- - Не ми е чиста работата
- - Не мога да се обърна от работа
- - Не си е работа
- - Не ти е работа
- - Нямала си баба работа, та си купила прасенце
- - Нямал си дявола работа, та взел да си баца децата
- - Нямам си <друга> работа
- - Опичам си/опека си работата
- - Отваря ми се/отвори ми се работа
- - Отварям/отворя работа
- - Отварям си/отворя си работа
- - Пека си работата
- - Пораства ми/порасне (порасте) ми работата
- - Правя работа<та>
- - Празна работа
- - Припряна ми е работата
- - Работата ми работи
- - Работата не е заек <да избяга>
- - Работата плаче от мене
- - Свърших си работата
- - Слаба работа
- - Спукана ми е работата
- - Тежка работа
- - Уловила се царската дъщеря за (на) работа
- - Хванала се царската дъщеря за (на) работа
- - Хубава работа
- - Царска работа
- - Чиста работа
- - Що ми влиза в работа<та>
- - Като кучето на нивата, свършвам работата
- - Като (колкото) псето на нива, свършвам работата
- - От дрян, работа
- - От мъж дрян, работа
- - Работата не е сърна <да избяга>
- - Работата ще белне на белилката
- - Развлечена ми е работата
- - Свършил си работата, останало двата края и средата
- - Такива ми ти работи
- - Твойта работа – еврейска работа
- - Вълка сам върши работата си, затова му е вратът дебел
- - Дебела работа
- - Зная/знам накъде върви работата
- - Диря на работата лекото, на баницата мекото
- - Търся на работата лекото, на баницата мекото
- - Виждам/видя накъде върви работата
- - Не ми е добре работата
- - Оная (онази) работа
РА̀БОТА ж. 1. Само ед. Физическа или умствена дейност, с която се произвежда, създава, постига нещо; труд, работене.
Те си имат определени часове за работа, за почивка, за четене на вестници и разходка. О. Василев, ЖБ, 136. Деяна се държеше хладно, но той [Казака] сигурно го е харесал за зет. Работа като неговата никъде няма да намери. Г. Караславов, СИ, 98. Тя живееше от прихода на едно лозе и от работа на чужди хора. Елин Пелин, Съч. IV, 65. Из дюкянчетата кипеше работа. Д. Марчевски, ДВ, 25. Козинарството било най-сиромашкият занаят, слабодоходен и при най-усърдна работа. Ив. Коларов, Е, 31. Минавайки от заучаване на един материал към заучаване на друг, трябва всякога да правим малки прекъсвания .., като си даваме през това време пълна почивка от всякаква умствена работа. Псих. Х кл, 102. Къщна работа. Физическа работа. Полска работа. Обществена работа. Сезонна работа. Тежка работа. Работата му спори. ● Обр. Песимизмът няма работа у вас, сияюща от младост и надежди. Ив. Вазов, ПЕМ, 33. Дълбокият днес Искърски пролом .. е имал тогава дъното си на няколкостотин метра по-високо и на тая висота е текъл и Искърът. Той полека-лека е дълбал матката си .. На тази гигантска търпелива вековна работа на Искъра се дължи появяването на Софийската долина. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 13-14. Аз са скланям към мъдростта на Епикура: сичко е работа на случая. Хр. Ботев, КК (превод), 29. ● За дейност на животни, насекоми. Баща ми беше го отгледал от мъничко теленце .. Той обичаше тоя стар труженик .., жалеше го от сърце и .. не иска .. да го мъчи повече с работа. Елин Пелин, Съч. II, 27. Един рой е каквото едно царство, там всяка пчела има своята работа: едни са определени да пазят портите. П. Берон, БРП, 116.See more2. Обикн. с опред. Дейност (производствена, административна, културна, изследователска и др.) на предприятие, учреждение, институция, представяща съвкупност от целенасочени действия на членовете на колектива, персонала. Пестеливото изразходване на суровините е едно от най-важните условия за рентабилната работа на фабриката. РД, 1950, бр. 210, 2. — Каква е равносметката ви за работата на фирмата през изминалите години? — Бележим успехи. Продуктите, които създаваме, са добре приети на българския, а вече и на европейския пазар. С, 2007, бр. 5069 [ea]. Нито един служител през целия период на капиталистическото господство не е получил наказание за това, че е проявил нехайство или безотговорност, като е предал за претопяване архивни документи, дори ако с това е затруднил практическата работа на учреждението. М. Кузманова, ИАОАД [ea]. Стачка може да блокира работата на завода. Δ Работата на института се оценява като много добра.
3. Дейност, функция на организъм или на отделен орган. Работата на сърцето се измерва в килограмометри. За едно денонощие то извършва работа, която е равна на 10 000 кгм. Следователно сърцето извършва огромна работа. Анат. VIII кл, 74. Когато работата на мускула се изразява в придвижване на тялото, казваме, че той извършва динамична работа, а когато работата на мускула се състои само в запазване положението на тялото — статична работа. Анат. VIII кл, 34. Слухът упорствуваше, продължаваше да смущава въображението на слепия старец; той даде работа на ума му. Ив. Вазов, Съч. Х, 102.
4. Действие, функциониране на машина, механизъм и др. Спокойната и безискрова работа на двигателя зависи от правилното скачване на четките с трансформатора. К. Карчев и др., ЕЛ, 175. От 36 вършачки .. 14 са повредени и спрени от работа за нов ремонт. ОФ, 1950, бр. 1819, 2.
5. Само мн. Със съгл. опред. Съвкупност от производствени или специализирани дейности, действия, операции в конкретен случай, с определена цел, обикн. за създаване, изграждане, приготвяне, обработване и под. на нещо. Зеленото строителство обхваща голям брой строителни работи от твърде различно естество. Т. Горанов и др., ПА, 264. Експлоатационните подемни машини се използуват при редовните експлоатационни работи в рудника както за извозване на добитото в тях полезно изкопаемо, така и за всички други спуско-подемни работи в рудника. Ив. Иванов, РМ II, 8. Багер с .. влачещ се кош .. Напоследък се внедрява доста нашироко при .. хидромелиоративни работи. Д. Христов, СПМ, 55. Ръководството на „Проммонтаж“ при разширението на завода вече прие основите на пещта и въздухонагревателите и се готви в най-скоро време да предприеме монтажните работи. ОФ, 1958, бр. 4195, 1. Спасителни работи. Ремонтни работи. Напоителни работи.
6. С предл. з а или п р о т и в, с р е щ у. Дейност, действия, усилия за, в полза на или против интересите на някого или нещо, за постигане или проваляне на нещо, стремеж нещо да стане или да не стане. „Обвинението срещу двамата братя [Димитър и Константин Миладинови] се разраства, минава в ръцете на турците и се превръща в политическо обвинение за работа против самата държава.“ Д. Райков, ДКМ [ea]. Върховният комитет не забави да изпрати в Турско и няколко свои чети на работа против революционната организация. П. К. Яворов, Събр. съч. ІІ [ea]. В обсъждането .. се оформиха следните предложения: ..; преодоляване на стереотипите по отношение на бедността и приемане на бедността като едно фундаментално нарушение на човешките права; работа за реален социален напредък. ИМ, 2008, кн. 5 [ea]. // С предл. в ъ р х у, н а д и възвр. лич. местоим. с е б е с и. Целенасочени действия, усилия за укрепване на здравето и самоусъвършенстване, за повишаване на собствената квалификация, професионални умения и обща култура, за отстраняване на слабости в характера и под. Труд, труд и пак труд! Само със системна и задълбочена работа върху себе си, само с много знания и опит може да се овладее що-годе този труден занаят [писателството]. Чудомир, Съч. III [ea]. Решението беше .. да ти дадем една година отпуск .. Ти можеш да използваш времето в работа над себе си и да размислиш върху бъдещето. Д. Димов, Т, 79-80. — Освен непосредствената работа с очите, системата за работа над себе си включва и много други неща. — Какви? — .. Системно правилно хранене и изчистване на организма, премахване на мускулното напрежение. Док., 2007, бр. 49 [ea]. Калиграфията .. няма никакво отношение към „краснописа“, а означава работа над себе си и развитие на личността. .., това изкуство, възникнало в началото на нашата ера, се смята за най-възвишеното и благородното. ЛИК, 2004, кн. 5 [ea]. // С предл. в ъ р х у, н а д, з а и в съчет. със същ. за телесен орган и под. Целенасочена дейност за развитие, укрепване, лекуване и под. на нещо (телесен орган и др.). Вторият пункт от тялото, на който трябва да се отдели също голямо внимание, са коремните мускули — коремната преса .. С работата върху коремната преса да се включват и упражнения, поддържащи мускулите на врата и шийните прешлени. Л. Ковачева, Г [eа]. Треньорът стои отвън, до парапета на басейна и показва упражненията, които „класът“ трябва да направи .. започва работата за различни мускулни групи. С, 2005, бр. 4574 [еа]. Чрез работата върху ума (посредством релаксация и медитативни техники) започнах да изчиствам негативни преживявания, мисли и емоции. Й, 2004, кн. 6, 11. // С предл. н а д или в ъ р х у. Целенасочени действия за заучаване на нещо (урок и под.), за изследване, проучване или усъвършенстване на нещо, задълбочаване в нещо. Работа над ръкопис.
7. Само ед. Дейност, занятие, професионално занимание, с което човек се издържа, изкарва прехраната си, препитава се; служба, длъжност. — Постъпих на хубава работа, ожених се. Ив. Остриков, СБ, 26. — Колко души можем да приемем на работа? — попита Борис. Д. Димов, Т, 219. — Ами ти, бре, Кирчо? Ти на каква работа си? .. — Лекар съм... доктор — поясни той. Г. Караславов, Избр. съч. I, 290. — Не знам какво да правя и къде да ходя вече, братко! — заклати бавно глава Гочо. — И работата си зарязах, и в дългове потънах, и един строшен грош нямам вече, на̀. Г. Караславов, С, 68. Министърът го наказа сурово: свали го от ръководна длъжност и го изпрати на низова работа за една година. А. Гуляшки, ДМС, 73. Той [посетителят] ми казва да съм си потърсел работа от понеделник. Черемухин, СбХС, 289. Постоянна работа. Временна работа. Имам работа по специалността. // Работно място; служба, длъжност. Рекоха: сега се отварят в София нови работи: нека иде там и да се настани на някое по-добро място, да изучи някой по-други занаят. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 174-175.
8. Само ед. Предмет, вещ, материал и под., който се обработва при дейност, занятие, професионално занимание, за да се получи от него изделие, продукт и под. Тя [Ния] криеше .., че взема да работи чуждо .. Криеше се Ния, свенеше се от безсмислени съжаления и пращаше ту Неда, ту Костадиница да вземе някоя нова работа, да занесе каквото беше готово. Д. Талев, ПК, 749. Самата Райна допълваше този шум с шевната си машина (вземаше работа от една кооперация). Сп. Йончев, СбСт, 146.
9. Само ед. Място, където някой работи, препитава се. — Мама е на работа и ни е страх. Хр. Смирненски, Съч. III, 168. Отправи се [Ванко] в министерството, където работеше [Боян], но му казаха, че от два дни той не се е явявал на работа. М. Грубешлиева, ПИУ, 249. Работниците, които отиваха на работа, вървяха покрай зидовете. Д. Добревски, БКН, 98.
10. Нещо, което трябва, налага се да се върши, свърши, направи. По-после невястата пое една част от тие работи — тя развива и повива детето, и пеленките тя му пере; ала къпането стрина Венковица сѐ още не смее ней да остави. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 268-269. Няма да легне тя да си почине, намери си пак работа и днес, в света неделя, ориза ще треби. Д. Талев, ПК, 96. Когато изпразни колата .., първата му работа беше да разпита Темелка ханджията. Й. Йовков, ВАХ, 30. Кръстьо беше излязъл по работа и когато се върна, всички подробности по сватбата .. бяха уредени. Г. Караславов, ОХ, 422. — Тя си има работа, та аз държа Йорданча. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 16. // Задължения, конкретни действия, задачи, които човек върши, обикн. служебно. — Механизмът е развален — каза Методи. — Сега бай Тошо — той е пожарникар — върши тая работа. Наблюдава за пожар и когато доде време, удря и часовете. Й. Йовков, ПГ, 11. Сънува, че .. работата му [в хотела] се състоеше в това да чисти подовете и дъските и да бие дървеници. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 343. Веднага уволни [кметът] пъдаря за това, че не си гледал работата. К. Калчев, ПИЖ, 81. — Ваша Цвета станала мома, .., на младите що им е работа — да растат. Елин Пелин, Съч. III, 108. Отглеждането на цветята, въобще на цветната градина е моя работа, а поддържането на овощната — негова.
11. Резултат от труда на някого; дело, произведение, изработка. — Аз дойдох да ти се похваля, че вече имам занаят. Тая кошница е моя работа. А. Каралийчев, МО, 17. Майстора го работата му показва. П. Р. Славейков, БП I, 262. // Със съгл. опред. Проява, постъпка, която носи, отразява типични особености, черти от характера или поведението на даден човек или на група хора, посочени от съгл. опред. Той беше дълбоко уверен, че издайството беше Стефчова работа. Ив. Вазов, СбНУ II, 4. — Е, защо ми е сърдит? .. — То, детински работи са .. Не си щяла да говориш с него и си го засрамила пред момите. Елин Пелин, Съч. III, 120-121. Кога дошли след някой ден пак Чакъровци .. и ги потърсили — где ти рала! — Кара-Кольова работа е тая — рекъл Стоян Чакърът. — Черната му кожа ще отпоря аз нему! Чудомир, Избр. пр, 23. — Ела да ти разправя, Василев, как крадат тук — хем на едро. Неговото, когато лъже селяните и когато товари шлеповете — чирашка работа пред тия изпечени майстори тук! П. Спасов, ХлХ, 424.
12. Литературно, научно, художествено и под. произведение, труд. Ако има мои работи в проза или в стихове, зачнати под влиянието на чужди вдъхновения, то тия вдъхновения са дошле от Запад. Ив. Вазов, Съч. IХ, 205. — Чела съм някои ваши работи в списанията. Добре написани, с вкус. П. Незнакомов, ХР, 170. От четирите повествователни работи, които са влезли в тая книга, разказът „Седянка“, .., преди две години биде коренно преработен. Т. Влайков, Съч. I, 1925, б. с. Дълбоките му [на Стороженко] и всестранни изследвания върху .. английската драма и докторската му работа върху Роберт Грийн са преведени на английски. Ст. Грудев, АБ, 33-34. Най-важни библиографски работи по новата българска литература са следните: .. Към това уместно е да се прибавят историко-литературни и критически работи, в които се разглеждат общи на българската и славянските литератури въпроси. Б. Ангелов, ЛС, 161. В галерията са показани много от работите на известни художници и скулптори. // Писмено упражнение, задание, разработка на ученици или студенти по дадена тема. Йовков се интересува от много подробности, затова освен моите проучвания му изпратих описания на ученици, на които зададох домашни работи на теми: „Скъперничеството“, „Скрити пари“, .., „Лоши отношения в семейството“. СбАСЕП, 431. Когато се прибра у дома си, жена му [на Грашев] преглеждаше писмени ученически работи. Д. Фучеджиев, Р, 302. Защита на дипломна работа. Класна работа. Курсова работа. Кандидатстудентска работа.
13. Обикн. мн. Прен. Разг. Предмет, вещ; нещо. Дохаждаше уж да си купи тютюн, фитил за огнивото, друга някоя дребна работа, поръчваше си само една чашка ракия и все бързаше да си ходи. Й. Йовков, ВАХ, 157. — Аз ѝ предлагах да окачим по стените няколко ловни работи, да хвърлим на пода две-три кожи от дивеч, но тя се възпротиви. А. Гуляшки, ДМС, 41. — Ще кажа на татка, той и пиле може да свари — продължи Ленко. — Да видиш и мливарите какви работи за ядене носят. Г. Караславов, Избр. съч. I, 240. Видя .. Димчето бозаджията, наместил върху главата си една голяма кръгла табла. На таблата наредени сладки работи: халва, .. бонбони, захаросани ябълки, сусамки. А. Каралийчев, ТР, 25. С а в к а (показва иконата): — Кънчо, какво търси тая работа у Герчови? К ъ н ч о (взема иконата): — Сетне ще ти обясня. В. Нешков, П, 202. // Диал. Нещо, което се плете, бродира или везе; ръкоделие. Делничен ден ще земе в ръце ничтожната си работа, чорап или тантела, и ще хукне по съседките си. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 4. — Кажете ѝ, .., че една нейна дружка с работата си ѝ доде на гости, нъ като не я намери, върна са. МС, 1883, кн. 4, 31.
14. Със съгл. опред. Начин, качество или стил (характеризирани чрез определението), по които нещо е произведено, направено; изработка. На краката си мъкнеше [Тасков] здраво изтъркани обуща, .., яка работа, скъсване няма. Д. Бегунов, ЧОД, 5. Подът беше покрит с шарени черги, а двата миндера с червени килими, все домашна работа. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 30. Най-напред се хвърляше в очи късото му кожухче без ръкави, напъстрено със зелени и червени шарки от мешин — листа, цветя, птичета, изкусна и тънка работа. Й. Йовков, АМГ, 131-132. Усмихнати негри .. обграждат чужденеца и му предлагат спомени от Дакар: .., тънки филигранни брошки и цигарлъци — всичко ръчна работа и местно производство. Св. Минков, ДА, 22. Седлото му [на коня] беше с черна хаша, ..; юздата пискюллия — с черни дребни пюскюли, тревненска работа, и с бял сребърен тепелик сред челото на коня. Ц. Гинчев, ГК, 145.
15. Обикн. мн. С опред. Действие, събитие, явление, обстоятелство, изживяване, чувство и др., за което се говори най-общо, неопределено, но може да бъде уточнено, конкретизирано по-нататък в текста; нещо. През нощта дядо Иван сънува чудни работи. Ив. Вазов, Съч. VII, 30. Макар работите му да вървели добре, Тодор не бил напълно щастлив. Н. Ферманджиев, РХ, 67. Раковски се интересуваше много за народните работи. Н. Ферманджиев, РХ, 31. „Тоз хаирсъзин ще е направил някоя работа ..!“ — тревожно поклати глава той и отдалече попита Нонка: — Защо се връщаш, Ноне? И. Петров, НЛ, 40. — Елате утре, казвам му, .. Хубаво, вика, ще дойда, благодаря. И повече не се вести... Та такива ти ми работи. Ат. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 7. — В сърдечните ти работи не искам да се бъркам. Но трябва да ти изтъкна, че аз поначало съм против такива неравни бракове. Г. Караславов, ОХ, 261. Глупави работи приказваш. Δ Слушам само хубави работи за него. Δ Болестта е лоша работа. // Прен. Разг. Само членувано. Женитба. Тя напълно одобри избора му — младичко момиче, хубавичко .. И зае се да помогне Колчу пред майка си и баща си, та да стане работата. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 225-226. — Да попитаме и нея — предложи Кръстьо, тъй като се надяваше, че Станка няма да го иска и работата от само себе си ще се разтури. Кръстевица се съгласи. Най-сетне воля ѝ, ако тя каже, че го иска, тогава и те няма да имат нещо против тази женитба. Г. Караславов, ОХ, 411. Отговорът на момата е всъщност край на преговорите и бащата на момъка (или някой от сватовниците) изважда .. ракия и черпи .., при което благославя: „На добър час, свато! Дано са сбъде [сбъдне] работата!“ Р. Иванова, БФС, 32.
16. Само мн. Със съгл. опред. Съвкупност от проблеми, въпроси, с които се занимава дадена институция или човек. Ако бях държавник, не бих оставил нито един агроном, нито един специалист по селскостопанските работи да виси по канцелариите. А. Гуляшки, МТС, 84-85. — Учен зет си намери чорбаджията ти — продължи Пеньо. — Търговски работи учил и нам що още — ще му оправя, думат, батаците в общината. Г. Караславов, СИ, 100. Студентите обявиха митинг по македонските работи .. един студент .. предложи на желающите свободно да си изкажат мнението относително поведението, което трябва да държи българският народ и правителството му .. по македонския въпрос. Ал. Константинов, Съч., 139. Министерствата са: 1. Министерство на външните работи. 2. Министерство на вътрешните работи. Конст., 14.
17. Прен. Разг. Положение, обстоятелство. — Ще го пратя и на доктор, може, ако трябва, и в Пловдив да иде, и до София чак... Ами тъй де, може работата да е за по-големи доктори. Г. Караславов, С, 162. Пристигането на Павел беше неочаквано, но то не промени работите и не зарадва никого. Елин Пелин, Съч. III, 40. Отслабналото слънце вече не можеше да налее със сладост къпините .. Инак стоеше работата с дренките, родили се тази година много. Д. Фучеджиев, Р, 158. Очевидно господин управителят смесяше храма на св. Петър с Ватиканския дворец, .., но той по никой начин не отстъпяше и пращаше арменеца да иде лично в Рим, за да се увери, че работата е тъй. Ив. Вазов, Съч. ХII, 94. „Работата тука не е добре, ами да видя другаде как е!“ — реши Момчил. Ст. Загорчинов, ДП, 485. Тука имаме сега големи новини .. Да ви прикажа .. как е работата. АНГ I, 213.
18. Физ. В механиката — величина, която характеризира действието на сила върху тяло, зависеща от големината на посоката на силата и от преместването на тялото. В механиката казваме, че се извършва работа, когато едно тяло се премества под действието на някоя сила, преодолявайки някакво съпротивление. Физ. VIII кл, 1958, 124. Когато посоката на силата [на тялото] съвпада с посоката на преместването, казва се, че силата извършва положителна работа. Физ. IХ кл, 1965, 95. При равномерно движение на лоста без триене работата на движещата сила е равна на работата на съпротивлението. Физ. IХ кл, 1958, 107. За единица работа се употребява килограмометърът. К. Славомиров, Т, 9.
19. Физ. В механиката — физическа величина, която характеризира количествено преобразуването на енергията от една форма в друга. Превръщането на механичната енергия (работата), а също така и на електрическата и всички други видове енергия в топлинна става лесно, без никакви допълнителни усилия. Ст. Пиперков и др., ЕМ, 186. Другата част [на парната турбина] — колелото (дискът или барабанът), в което част от кинетичната енергия на парата се превръща в механична, т. е. в работа — се нарича работно колело. Маш. IХ кл, 142.
◊ Клаузурна работа. Книж. Изпитна писмена работа, приготвена за определено време в затворена стая. Ръчна работа. Остар. Учебен предмет за усвояване на трудови сръчности, умения; труд и техника, трудово обучение. В годините на моето ученичество политехническото образование беше съвсем слабо застъпено. Изучавал съм ръчна работа. И доколкото си спомням вече, от моите ръце излязоха два предмета. Тарас, СГ, 25. Такава му е педагогията на учителя Обесников. Строгост, дисциплина .. Виж, преподавателят по ръчна работа, Татьо Татев, е съвсем друго нещо. Кадифе, памук, душичка човек. Чудомир, Избр. пр, 201.
> Божа работа. Разг. Божи работи. Диал. Употребява се обикн. за изразяване на примирение с нещо, което става, случва се независимо от волята, желанието на някого. — Ако пробие [Дунав] „Нула редут“, ще ни издави тая хала! .. По-старите вдигаха рамене: — Ех, какво да се прави! Божа работа! Какво може тук човек да помогне! П. Здравков, НД, 22. — Божи работи, Пено, божи работи! — говореше попът на клисаря. — Не знаеш какво те чака. Й. Йовков, СЛ, 73. — Ако навсякъде паднат такива градушки, както в шест мои села, няма да бъда крив аз! Божа работа! Д. Немиров, Б, 92. Колко ли ще живея? Как хубаво е намислено да не знае човек. Да не се бърка в тия работи. Ето, това е божа работа, както дядо ми толкова обичаше да повтаря. Д. Цончев, ЛМ, 65. Бучинишова ми е работата. Диал. Извършил съм нещо нередно, непочтено и съм изпаднал в тежко, опасно положение. Виждам / видя работата. Разг. 1. На нещо. Изяждам, изпивам, консумирам нещо или похабявам, скъсвам нещо (обикн. храна или облекло). Отвори чекмеджето на скрина, съкрушено поклати глава: — Имаше тук бонбони, но изглежда Огнян им е видял работата. С какво да ви черпя? Ем. Манов, ДСР, 436. — Ела сега тука да ѝ видиме работата на таз тиква. — Дядо, аз не ща тиква. — .. Че ти таквази тиква през живота си не си ял. А. Каралийчев, В, 25. Едрото момче не бързаше. Свали от устата си цигарата .. — Още една кутия! — бавно изрече той. — Още една?! — задъха се Николай. — Та нали... — Е, да .. На нея Джобето отдавна ѝ видя работата. П. Проданов, С, 88. 2. На някого, на нещо. Премахвам, унищожавам, убивам (някого, нещо). — Тя вече не е жива! Тоя нож — той извади един кървав нож — ѝ видя работата. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 55. — Ако взема аз да се пазя премного, да бегам все пред агаларите, те по-лесно ще ми видят работата. По-трудно ще им е, като ги карам да се плашат от мене. Д. Талев, И, 276. — Четири козички ми изядоха [вълците] и Караман удавиха. Подмамиха го и му видяха работата в едно дере. Ем. Станев, ЯГ, 74. 3. На някого. Отнасям се несправедливо към някого, причинявам на някого зло, като обикн. си отмъщавам за някакво негово действие. Недев се повишава в съветник .. Във връзка с това той [Йовков] каза, че много пъти е мислил да напише една „дипломатическа комедия“; .. Ама що ми трябва, аз сам нали съм в това министерство, погледнеш, че ми видели работата. С. Казанджиев, СбАСЕП, 475. Влизам / вляза в работа. Разг. Бивам използван, полезен съм, служа за нещо. Да вървим при тоя главатар, .., да му се примолим, дано ни вземе. Все ще влезем в работа. Около конете ще слугуваме, ще носим. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 247. Справедливият човек обходил всички поверени му постове, отключил всички врати, опознал всички неща, изобщо влязъл в работа. Р. Ралин, ДВШ, 36. После формата се измива с вода и отново влиза в работа. ВН, 1958, бр. 1997, 4. Влиза ми / влезе ми в работа. Разг. Мога да използвам нещо, мога да си послужа с нещо. Той тикна в ръцете на Петьо голяма кутия бонбони и момчето веднага се залови да обели лъскавия целофан, който непременно щеше да му влезе в работа. Ем. Манов, ДСР, 479. Някакъв стъклен предмет се подаваше от пясъка .. — Ампулата! — учуди се той [Дянко] .. и я измъкна. — Но защо я е хвърлил? .. На Николай такива неща винаги му влизат в работа. П. Проданов, С, 17. Върви си по работата. Разг. Грубо. Във 2 и З л. 1. Не се занимавай с неща, които не те засягат, не се меси в чужди работи, дела. 2. Махай се. — Вървете си по работата — каза един от стражата. Той, изглежда, командуваше тук. Г. Караславов, Избр. съч. V, 323. — Да си вървите по работата, че знайте ли се! Не ви ли е срам, какво искате от едни жени. Й. Йовков, СЛ, 7. Гошо и Драган забелязаха отдалеч играещите момчета. — Да се присламчим — предложи Драган .. — Я си вървете по работата! — обади се Милен с висок решителен тон .. — Махайте се оттука! — отвърна смело Милен. Б. Болгар, Б, 231-232. Върша работа. Разг. За предмет — годен съм за нещо, мога да послужа за нещо; струвам. Той насече дървата и грижливо ги нареди в бараката. Те бяха влажни полугнили дървета, събирани с лодки по устието на Камчия, но все пак вършеха работа. П. Вежинов, ДБ, 46. Женеше се синът на едно видно лице .., та сега трябваше да се купи някой скъп подарък. Скъп да е, па ако ще и за пет пари работа да не върши. Г. Караславов, Избр. съч. II, 61. Друг път донесе нов будилник и както винаги го предаде в Нонкините ръце: — Гледам, че старата таратайка не върши вече работа. И. Петров, НЛ, 225. Върши ми работа. Разг. Мога да използвам нещо или някого, мога да си послужа с нещо или да се възползвам от някого. — Да беше докарал по-големи сандъци. В тия няма да се събере. — Вършат ми работа те, други нямам, аз с тия пренасям барута — каза Сирека. П. Стъпов, ЖСН, 75. Ти си искал да постъпиш на служба у немците, но те са ти отказали, защото отрепка като тебе не може да им върши работа. Д. Димов, Т, 508. Вятър работа. Разг. 1. Нещо несериозно, невъзможно, безсмислено или незначително. — Ще превозим всички с нашата лодка на няколко пъти и толкова! — Ще ги превозиш! Вятър работа е вашата .. До града има цели четири километра, и то срещу течението. П. Здравков, НД, 43. Седиш .. в дупката и гледаш — насреща пълзи немецът. Не иде пеша — скрил се е в танка и гледа през амбразурата. А да речеш, че вижда много работи — не вижда. Разни там храсталаци, дънери, къртичини — вятър работа. П. Вежинов, ВР, 98. Това не е вярно. Вятър работи. Й. Йовков, ПГ, 223. — Учени! Дошли против сушата .. — Вятър работа! — Никаква наука не спира сушата. ВН, 1958, бр. 2245, 4. 2. Ирон. Обикн. като възклицание. а) За изразяване на недоверие, съмнение; едва ли. Тя отиваше в Париж уж да следва приложно изкуство. Вятър работа. Това беше само претекст. М. Грубешлиева, ПИУ, 171. б) За изразяване на пренебрежително отношение към нещо; какво от това, няма значение. Викат, годил се — вятър работа. Дума дадена, дума земена. Елин Пелин, Съч. III, 129. Габровска работа. Разг. Ирон. За нещо, в което е вложена хитрост, но не се приема и оценява добре. Гледай си работата. Разг.; Глей си работа. Простонар. 1. Грубо. Не се меси в работи, които не те засягат, не проявявай излишно любопитство към чужди работи. — Христо, внимавай! — предупреди го жена му. — Ти си гледай там работата! К. Петканов, В, 136. — Варваро!... — присмехулно рече студентът. — Ти обясни ли на Мичкин разликата между формалната и диалектичната логика? — Гледай си работата — сърдито отговори Варвара. — По селския въпрос Мичкин има много по-здрави разбирания от тебе. Д. Димов, Т, 430. — Ти си гледай работата! — сопна се Кръстевица на сина си. — Каквото ще правят всички, това ще правим и ние. Г. Караславов, ОХ II, 444. 2. Не се тревожи, не се безпокой (понякога употребено като закана с ирония). — И ти ще се ожениш, гледай си работата, не си престаряла. Й. Йовков, ВАХ, 111. — Не знам какво ще се прави, бабо Джуровице, като ни не бива вече? — Ех, глей си работа, бае Славчо. Ти още си скачаш като момче. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 128. — Не е ли чудно, че Славка се жени за него [Върбанов]? .. — Тя прави ли това без борба и без усилие — няма да се кае, гледайте си работата. Елин Пелин, Съч. I, 145. — Либе .., / гледай си, либе, работа, / какво ще става, нек става. Нар. пес., СбВСтТ, 623. Голяма работа1. Разг. Шег. 1. Човек, издигнал се обществено или служебно. Е, голяма работа си станал, направили те началник. 2. Човек, който превъзхожда другите със своите качества, способности, възможности. — Стегна [чичо Начко] го [катастрофиралия автомобил] .. и го продаде на страхотна далавера .. — Голяма работа си, чичо Начко! СбБГЗ [еа]. 3. Много симпатичен, добър, услужлив и под. човек. Голяма работа2. Разг. В реплика — като възклицание за изразяване на пренебрежително отношение към нещо станало или за омаловажаване на нещо. — Вълчан не е предишният .., помага. Ето да вземем вършачката например .. той я докара само със свой добитък .. — Голяма работа! Й. Йовков, Ж 1945, 153. — Абе, Владо, Орцето се забави. — Е, голяма работа, Коста. — Друг път не е закъснявал. Д. Спространов, С, 14. — Е, то голяма работа, дето не сме видели палячовците! — отвърна най-сетне той [Кръстьо]. — Светът се е запалил, война пак се е задала, а ти — панаирът, та панаирът! Г. Караславов, ОХ, 3-4. Голяма работа3. Диал. Естествена физиологическа потребност за изхвърляне на изпражнения; голяма нужда. „През зъби ли го цедиш?“ Казват, ако някой дълго време клечи за голяма работа. СбНУ ХХV, 17. Дебела работа <е>; работата е дебела. Разг. Сериозно, опасно положение, ситуация. — 2200 декари, а го давате под наем за 1900? Ще го докажа! .. За дъбиците, за училището, за селото... — дреболии, нищо. Кой ли кмет не е грабил от тях!... Но за оризището — виж, това е дебела работа и ако се разчуе, може и до прокурор да дойде. Г. Караславов, СИ, 89. Ако трябваше да се набие някой или уплаши, или убие — него [Перчемлият] пращаха .. Как е смятал да се разправя .., не мога да ти кажа, ала като видях неканения гост, разбрах, че работата е дебела. Н. Хайтов, Избр. пр I [ea]. Долна работа1. Разг. 1. За човек — който е от по-бедните, по-простите слоеве на обществото. Наместо Ганьо Балкански не е ли по-салтанатлия да турим „господин Ганьо“ и прочее? Да види князът, че не сме някоя долна работа хора, а? Ал. Константинов, Събр. съч. I [еа]. 2. За нещо — който е без необходимите качества или с лоши качества. Българското население по тия места [долината на Струма] е останало съвсем запазено от гръцкото влияние. .. Българските училища са редки, и то, дето ги има, са съвсем долна работа. В. Кънчов, Избр. пр I, 172. Долна работа2. Разг. Употребява се като възклицание за изразяване на неодобрително отношение към нещо. Долна работа! — неморална постъпка. Г. Краев, ЛСП, 61. Дребна работа. Разг. Употребява се за означаване, че нещо е маловажно, без значение. — Гьончето се е изтъркало — каза той, като развъртя помпата. — Дребна работа. М. Грубешлиева, ПИУ, 133. — Спречкахме се с жената — излъга Спасов. — Дребна работа — махна с ръка Андрей. М. Марчевски, П, 223. Посрещнах го, поканих го, а той .. ни дума за парите .., пооплаках му се, а той: — Дребна работа — вика, — няма значение за мене. Аз — вика — парите не ги смятам за нищо. Чудомир, Избр. пр, 162. Друга работа <е>; друга била работата. Разг. Употребява се за нещо ново, различно от посоченото и съществуващото до този момент, което изменя нещата или начина на разсъждение. — Той [Нейко] ще се ожени още тази есен за Дочка. — Виж, това е друга работа! К. Петканов, МЗК, 287. — Стой! — извика някой. — Къде така? — Викаше Никита Семенович. Но като забеляза своето парче хляб в ръцете ѝ, той се смути и примигна. Значи — друга била работата! .., той .. изтръгна хляба от ръцете на уплашената женица. П. Вежинов, ВР, 47. — Хе, да имаше Любобратич, то друга работа тогава. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 53. Друга работа съм. Разг. Обикн. за лице — различен, не като останалите съм. Те [ангелите] са слуги и нищо повече. Ние, дяволите, сме друга работа, ние сме волни. Елин Пелин, Съч. I, 210. Дяволът <си> няма (нямал) работа. Разг. Употребява се за изразяване на опасение, че може да се случи беда, нещастие или за изразяване на съжаление, че се е случила беда, нещастие. Миньо се вторачваше в тъмнината и .. смушкваше мълчаливо воловете .. Наистина, никой не би се сетил в тъмнината да види какво е завързано пред задните колелета, но понякога и дяволът си няма работа. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 221. — Хей, не сочи с пушката си към мене — викала добрата жена и затуляла с ръка очите си. — Дяволът си няма работа. Моят покойни мъж, кир Янко, си извади лявото око с проста пушкалка, ако куршумът ѝ и да беше от лен. Л. Каравелов, Съч. VIII, 45-46. Дяволът си няма работа, влезе под кожата и на хаджи Личковите синове. Че какъв сговор имаха, как им беше потръгнало, ама на̀, сега един — хър, други — мър. Ц. Церковски, Съч. III, 247. Кольо си потривал ръцете, но и дяволът си нямал работа: в една падинка конят хлътнал с предния крак и сколенисал в калта. Н. Хайтов, С, 75. За в работа. Остар. Годен за нещо, можещ да послужи за нещо; струващ. — Ще бегаме в града .. — Прибери едно-друго, което ти е по̀ за в работа... не може да земем сега сичко .. Атанасица прибра някои вещи в две торби. Д. Талев, ПК, 526-527. Не бръщолеви по много като други лудетини, ама като продума, каже .. нящо за в работа. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 115. По очите го познавах, че е човек за в работа и че има нещо в главата му. Ив. Вазов, МЧ, 41. Тия са .. в Цариград за в работа българи. П. Р. Славейков, СбНУ ХХ, 63. Загубена работа. Разг. Обикн. като възклицание. 1. За изразяване на недоволство, яд, възмущение. — Загубена работа — мърмореше той. — Бас ловя, че сега там в кабините тече. Н. Антонов, ВОМ, 128. — Значи интересно, а? — Ами! Какво му е интересното? Само дядовци и баби. Нито ти дават да разглеждаш картинките, нито можеш да се смееш с глас. Загубена работа! П. Незнакомов, МА, 30-31. 2. За изразяване на недоверие, съмнение; няма да стане, не е възможно. — Намерили сте кого да лекувате! — Загубена работа — поклати глава разсилният .. — Него, .., само черната ще го излекува. А. Гуляшки, МТС, 56-57. Имам <си> работа. Разг. 1. С някого. Намирам се в някакви (делови, приятелски, интимни и други) отношения, връзки с някого. Където и да отидеше [Манолаки], спреше ли се пред къщата на някой селянин, с когото имаше работа, .., той не слизаше от каруцата. Й. Йовков, ЧКГ, 75-76. — Обичаше ме някога [Тинка], но сега не зная дали ме обича. А освен това научих от мои другари, че тя... имала си работа с друг. Ив. Мартинов, ДТ, 212. Той нито е имал някаква работа с Нойчева, нито се познават с него! Ив. Вазов, Съч. Х, 23. „Спите ли заедно?“ — попита го веднъж Васко... Излезе, че тя била съгласна да спят, но той не искал. Така бил по-сигурен. Тя още не била си имала работа с момчета и той много лесно така щял да разбере дали му изневерява. Кл. Цачев, В, 159. 2. С нещо. Намирам се в някаква връзка, в някакво отношение или досег с нещо. Амнистия! Че каква работа има той [Иван Вазов] с някаква си глупава амнистия? Ал. Константинов, Съч., 34. — А не се ли страхува, че майор Пеев може да ни обади? .. — Не, той не вярва. Освен това Пеев го е уверил, че няма да го предаде, но не желае да има работа с антинародна организация. В. Нешков, Н, 363. Каква (как) е работата? Диал. Употребява се вместо изразите „Как сте? Какво правите?“. — Тате, добре дошел! Каква е работата, добре ли си? Здрав ли си? .., добре си поизлязъл! — обади се кака Гинка. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 17. Какво ми влиза <мене> в работата; влиза ли ми в работата; не ми влиза в работата; много ми влиза в работата. Разг. Какво (що) ми влиза в работа; не ми влиза в работа. Остар. Обикн. във 2 и З л. Защо ми трябва (не ми трябва, не желая) да се интересувам от нещо, което не ме засяга. Той [Буби] .. засипва любимата си с куп въпроси: Отде е научил баща ѝ всички тия неща? Какво му влиза нему в работата да пречи на щастието на дъщеря си? Св. Минков, РТК, 85. — Чакай да те попитам как живееш. Откъде намираш хляб, кой те пере... Но Тренчо я изгледа от глава до пети и смръщи чело: — Тебе какво ти влиза в работата. Ти си вече големец. Чудя се как се решаваш да говориш с мене... Живей си ти. Кр. Григоров, И, 107. Какъв дявол ми трябваше мен да знам неговите .. гешефтарства, в коя черква се е венчал някой си Калъч, .., с роднината си .. Много ми влизат в работата всичките тия помии! Ив. Вазов, Съч. Х, 11. В т о р о к о з а р ч е: — Откъде я [булката] открадна, а? П ъ р в о к о з а р ч е: — От седенките ли? З м е я: — Какво ви влиза на вас в работа! П. Тодоров, Събр. пр II, 293. — С Таки аз не мога да работя заедно. Той и миналото лето казвал на селяните да не ми продават жито. Защо? Що му влиза нему в работа да ми пречи по тоя начин? Д. Талев, ПК, 601. Като за девета работа. Диал. Като за нещо най-маловажно. <Колкото> да се намирам / намеря на работа. Разг. За да си запълня времето, да не скучая, без да е особено наложително това, което върша. Събу цървулите си .. и пак бавно ги заобува. Всичко това вършеше да се намира на работа. К. Петканов, ЗлЗ, 102. Пет пъти си изливах менците скришната, щом се появиха нови дружки за вода, и пак ги наливах да се намеря на работа. Ив. Вазов, Р, 3. Ядоса се [Дочка], че не беше се още смрачило. За да се намери на работа, взе метлата да смете двора. К. Петканова, МЗК, 170. — А-а, аз като видя още клиента и познавам ще купува или няма да купува! — И за мен какво решихте? — попитах с любопитство. — Гледате ей така, колкото да се намирате на работа! — призна ми откровено той. ВН, 1960, бр. 2633, 4. Лека (приятна) работа. Благопожелание към някого, който започва да работи или вече работи. Добра се показа, сянката ѝ легна върху отсевките и тя поздрави: — Лека ви работа! Изпратих говедата и се отбих да видя какво правите. — Помагам на Богдана. Ела и двете да разгръщаме! К. Петканов, Х, 62. Всяка работа .. е съпроводена .. с някой обичай, с който се цели спокойното ѝ и успешно завършване. Обичаят може да бъде изразен с .. пожелание от рода на — „лека работа“, .. или с молитвен израз — „Хайде, Боже, помози!“ Хр. Вакарелски, ЕБ 1977, 524. — Е, братовчед, приятна работа — каза Спас и дръпна поводите. В. Попов, Избр. пр, 34. Лесна работа. Разг. Употребява се като обещание, уверение, че нещо ще стане, ще се осъществи, че не представлява трудност, проблем. — Аз, бабо Лалке, ти казах, че ще я наредя. Но знаеш, трябва нещо на училищните да се даде... пък и за мене нещо .. — То, Стамене, и аз мисля, че без нищо не ще да мине, ама нямаме. Да имаме, лесна работа. Елин Пелин, Съч. IV, 161-162. — Ее, заслужаваш да те черпя една сливовица, но сега е нощ, затворено е. — Бе, лесна работа за черпнята. Кр. Григоров, И, 70. — Кадир Ефенди, извинете — трябва ми паспорт за Швейцария, там в хюкюмата чиновникът ми прави въртели. Цяла седмица ми вика — ела днес, ела утре... — Лесна работа, ще я наредим. Д. Спространов, С, 53. Люта работа. Диал. За човек — който е лош. — Ех, Ирино! Че пък със съсед ли сме се събрале, то огън, жлъчка, люта работа! ВЦ, 1888, кн. 20, 15. Малка работа. Диал. Естествена физиологическа потребност за отделяне на урина; малка нужда. Моя <си> работа <е>. Разг. Обикн. като отговор — нещо засяга само мене, не искам друг да се намесва, решението е мое. — Няма месец откак се земахте и ти ѝ се насити и я остави .. — То си е моя работа — отговори Лазо .. — И нейна работа ще е да си намери друг, ако не си е намерила досега — рече пак Стамо. Елин Пелин, Съч. I, 10-11. — Какво прави? Защо копае там? — попитаха дяда Ганча .. — Негова си работа — отвръщаше той. — Скоро ще го видим какво е. Г. Караславов, СИ, 21. Поизтрезнял, Ванко рязко отказа .. — Щом не приемате, ваша работа. Няма да настоявам! М. Грубешлиева, ПИУ, 72. Моята <работа> е надве; надве-натри ми е работата. Диал. Не съм сигурен дали ще извърша онова, което се очаква от мене. Надвесил съм се над работата на някого. Диал. Преча на работата на някого, помагам на противниковата страна да спечели, надвие. Накарали котката (кучето, лисицата) на работа, а тя (то) опашката си. Разг. Употребява се, когато някой трябва да свърши нещо, някаква работа, а той я прехвърля на другиго. Направям / направя (правя) работа<та> на някого за (с) някого. Разг. Уреждам сърдечните, любовните отношения на някого, сватосвам някого. — Добро, мари, кой ти направи работата с Богдана? — .. Дядо Господ. — То се вижда, че е негова работа, но кой кого излъга? Ти ли — него или той — тебе? — И двамата се излъгахме. К. Петканов, Х, 84. „Посестримо, ако не вземеш Минча даскалчето, да ти направя работата за моя шуря.“ М. Кънчев, В, 138. — Ако ще правиш работа за Койка, виж там етървиния си момък. П. Тодоров, И I, 100. Не е моя работа; не ми е работа<та>. Разг. Обикн. като отговор — не ме засяга нещо, не искам да се намесвам в нещо. — Такова ли време избрахте да ме карате, господин старши! .. — То не е моя работа! Началникът заповяда и аз те карам! Елин Пелин, Съч. I, 214. — Ако сам протосевастът му е дал кончето да шета нагоре-надолу и царя да хули и кори, то и Панчо май-май не е с ума си .. — С ума ли си е протосевастът или не, не е моя работа, а господарева — обади се .. конярят. Ст. Загорчинов, ДП, 244. — Защо се бъркаш там, дето не ти е работата? К. Петканов, СВ, 144. Не ми е чиста работата. Разг. Имам някаква вина, извършил съм нещо непочтено, нечестно или тайно, скрито от другите. Богдан и Добра се венчаха — втората голяма изненада на селото .. — Нали ви казах лани, работата им не е чиста! — И за слепите бе явна тая работа! К. Петканов, Х, 83. — Жена — самичка сред полето!... Трябва да не ѝ е чиста работата. Елин Пелин, Съч. II, 87. Те .. подозираха, че работата на Деяна не е чиста, но особена сметка никой не сядаше да прави. Ех, задигнал пет коли сено — голяма работа! Г. Караславов, СИ, 96-97. Не мога да се обърна от работа. Разг. Прекалено много съм зает, нямам отдих, почивка, свободно време. Не <си> е работа. Разг. Няма смисъл, безпредметно е, безсмислено е. Да бързаме да им заведем комити и това не си е работа, в тамошния затвор ги има с хиляда. З. Стоянов, ЗБВ III, 177. Не беше работа за една череша .. да се разделя с един стар приятел. Ив. Вазов, Съч. VII, 42. Той помоли Франклина да са върне пак при него .. Да са повери сега Кеймару, той видяше, че не е работа, защото Кеймаровите обещания и умоления бяха принудени от интерес. Ето защо Франклин отхвърли предложението му. С. Бобчев, ЖФ (превод), 36. Не става на работа. Разг. Употребява се за нещо, за което се разбира, вижда се, става ясно, че е безрезултатно, безуспешно. Жела излезе от водата и обу гуменките си. — Не става на работа, Тано — каза тя. — Ще отида да викна Бръснарката... Докторът може да се забави. Г. Мишев, ЕП, 242-243. Не ти е работа. Разг. Възклицание за изразяване на: 1. Учудване, възхищение от нещо. — Хубава кобилка, брей-й, не ти е работа! Ще речеш — мома за женене. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 373. „Пържехме я в тиган. Турим в тигана благинка, захлупим го, а вътре нацъфне оная риба, .. — не ти е работа!“ Н. Хайтов, ШГ, 241. Трънка ли, слог ли, глог ли бутнеш и току изтопурка заек .. И то ей такива големи, тлъстички едни. Не ти е работа! РД, 1965, бр. 133, 2. 2. Неодобрение, възмущение. — Пък едни уста отвори — не ти е работа! Речеш ли ѝ нещо, завчас капак му похлупи отгоре. Чудомир, Избр. пр, 14. — Според мене това не е никакъв художник — съскаше жената на директора .. — То днешните художници са една стока, не ти е работа — обади се физичката. Д. Бегунов, ГП, 58. — Баща ти е станал един лютив... не ти е работа! — фъфлеше Вацо. Й. Вълчев, СКН, 77. Нямала <си> баба работа, <та си купила прасенце (козица)>. Разг. Употребява се, когато някой придобие, купи или се заеме с нещо, без което би могъл да мине и което му струва големи грижи и неприятности. Нямал си дяволът работа, та взел да си баца децата. Диал. Пренебр. Употребява се, когато някой върши неразумни, глупави, щури работи. Нямам <си> <друга> работа. Разг. Пренебр. 1. Ирон. Обикн. със следв. изр. със съюзи т а, ч е и под. Съвсем не съм свободен, много съм зает. Нямам си друга работа, че да седна да играя с тебе. 2. Обикн. след главно изр. в подч. изр. със съюзи а к о, к а т о, щ о м. Свободен съм, мога да се занимавам с празни, безсмислени неща или с неща, от които нямам полза, не ме засягат. — Искам да видя как лекуваш болни от дифтерит. — Па гледай, ако си нямаш друга работа — рече дръзко и пренебрежително знахарката. Г. Караславов, Избр. съч. II, 141. — Мислех си — като му сложим една здрава политическа юзда, ще стане командир за чудо и приказ .. — Слагай на дявола юзда, ако си нямаш работа! .. Само ще си губиш времето. П. Вежинов, НС, 193. Нямат овчарите друга работа, измислят да му пущат приказки. П. Тодоров, Събр. пр II, 113. Решили хората петилетния план да изпълнят за три години и върви ги спирай, ако си нямаш друга работа. ВН, 1958, бр. 2278, 4. 3. В мин., със съюз а м и. За изразяване на съжаление, че съм станал причина за нещо, което е изцяло лошо. Боята лоша излезе. Нямах работа, ами накарах Марина да я купи. Нищо не струва. Й. Йовков, А, 89. Нямам <си> работа. Разг. 1. С някого. Не се намирам в някакви (делови, приятелски, интимни и др.) връзки, отношения с някого. — С работнички нямам работа. Тая категория жени не ме интересуват. М. Грубешлиева, ПИУ, 52. Найден кипна: — Симо, гледай си пътя! Чу ли? Аз с пияни хора работа нямам! Той отмести ръката му от рамото си и го тласна встрани. Г. Райчев, ЗК, 116. 2. С нещо. Не се намирам в някаква връзка, в някакво отношение или досег с нещо. „Не е възможно да не е видял нещо, помислих си, но се преструва, за да няма работа със съдилища.“ Ив. Вазов, Съч. ХII, 51. Оная работа1. Разг. Обикн. с притеж. или възвр. притеж. местоим. Евфемистично название на мъжкия полов орган. „Има едни дебели [жени], .., па буйни .. Една такава отряза с бръснач на едного оная работа и човекът после к’во да прави, направи си цев от бучиниш и пикае сега с тая цев.“ Й. Радичков, СР, 64. Там, където си вадиш хляба, не си вади оная работа. Погов. Оная работа2. Разг. Евфемистично название на полов акт. Той [мъжът] вече е готов да засуче мустак, .., благосклонно да те [жената] шляпне по задника и да мине направо на въпроса. А въпросът е за оная работа или както лицеприятно я наричаме — правенето на любов. Диал., 1990, бр. 51, 11. Мининко дете свекому „тате“ вика .. Ако малко дете каже някому „тате“, това не значи, че нареченият с това име човек е имал оная работа с жената на истинския баща. СбНУ ХХV, 21-22. Опичам <си> / опека <си> работата. Разг. Уреждам нещата (си) така, че да сполуча, да постигна това, което искам, към което се стремя. — Нашите железари се канят кооперация да правят, но още не са опекли работата. Старите се опъват. А. Каралийчев, НЗ, 41-42. Манол си опекъл работата. Платил на Никола, той с неговите пари е погасил задължението си в банката. Ем. Станев, ИК III и IV, 88. — Готвиш се да ни напуснеш, бягаш от града? .. Виждам, че си опекъл работата. Какво ще правиш там? — Навярно в редакцията на вестник. Ем. Манов, ДСР, 191. — В цяло Лугово търся коси и син камък, а не мога да намеря .. Скроена е цялата работа. Като ви казвах от по-рано да си опечем работата, вие не ме послушахте. К. Калчев, ЖП, 133. Отваря ми се / отвори ми се работа. Разг. Появява се, обикн. неочаквано, допълнителна работа, която някой трябва да свърши или да върши. — Много работа ти се отваря! — каза той тихо на новия командир. Трябва денем и нощем да работиш, за да поставиш четата на краката ѝ. П. Вежинов, НС, 225. Отварям / отворя работа на някого. Разг. Неочаквано създавам на някого нежелана или излишна работа, ангажименти. Флангът ни беше открит и той много се боеше от едно скрито настъпление по долината .. Ех че работа ще ни отворят! Й. Йовков, Разк. II, 186. Като всяка полиция може би в нейния интерес е било да си прави оглушки, щото да може да се отърве от няколко стотини български гости, които всеки ден ѝ отваряли работа. З. Стоянов, ХБ, 282. Отварям си / отворя си работа. Разг. Създавам си излишни допълнителни ангажименти. Вие обичате работата и не ви се иска да я замените с друга. Кой друг би се заловил да си отваря работа, както правите вие, и да дирите убийци? Д. Немиров, Д № 9, 21. Падам си / падна си на оная работа. Жарг. Грубо. Неочаквано получавам големи облаги, сполучвам в нещо, постигам успех, провървява ми извънредно много. Пораства ми / порасне (порасте) ми работата. Обикн. в св. Замогвам се материално или се издигам служебно, политически и под. Кюрк .., дето го аз наредих за кмет, пораснала му, значи, работата и на келявата си глава сламена капела турил и в канцеларията си седи с нея да го не сбърка някой, че е селянин. Н. Хайтов, ДР, 141. Работата му беше пораснала, имаше вече флаг, на върлина пред бирарията се развяваше сребърен лъв на зелено поле. Носеше .. жилетка със седефени копчета. Само на палците нямаше пръстени, а пък на дясната ръка носеше тежка златна гривна. Й. Вълчев, РЗ, 72-73. Като му порасна работата, Станчо се окуражи ..: взе да купува с вагони от държавни предприятия земни оцветени руди, земни бои. ВН, 1959, бр. 2509, 4. Празна работа. Разг. 1. Обикн. като възклицание за изразяване на недоверие, съмнение за осъществяването на нещо; няма да стане, не е възможно. — Вестникът пише, никой професор не си плащал данъците .. Ще почнат от тях .. Милиончета ще паднат, братко .. — Празна работа! .. — Гарван гарвану око не вади, Пене! Г. Караславов, Избр. съч. II, 279. „Зърното ли се гласите да укривате? Празна работа! Хич не си правете труд! Ами че тук е записано черно на бяло колко килограмчета трябва да дадете на държавата!“ А. Гуляшки, СВ, 173. Гороломов извади бележника си и взе да пише бърза телеграма. Пищялов сви устни и махна с ръка, като че искаше да каже: Празна работа! Нищо не помага! Й. Йовков, ПГ, 273. 2. Обикн. мн. Нещо без никаква стойност, маловажно нещо, което не заслужава внимание. На жена си донесе [Танашакът] писан чумбер и ситни гердани .. Като ги разглеждаше, тя му каза: — Защо даваш пари за празни работи? К. Петканов, СВ, 189. Били сънищата празна работа, Найден и той не им вярваше, но само до днес, когато всичко му се стовари изведнъж. В. Жеков, ТП, 127. Говори празни работи. П. Р. Славейков, БП II, 97. През оная работа ми е нещо или самост. Жарг. Пренебр. Изобщо не ме интересува, засяга (нещо); все едно ми е. Българинът има две основни състояния: той или е против, или му е през оная работа .. Божидар .. нищо не очакваше. Културно казано, сѐ му беше тая. К. Кънчев, ПР III [еа]. — Само гледай да не ни преметнеш, недей да си мислиш, че сме таковани в главите. Лично на мен всичко това ми е през оная работа, но ако искаш да си в нашия бизнес, иначе не може. Фак., 1999, бр. 3-4 [еа]. Работата е опечена. Разг. Употребява се за нещо, което е готово, осигурено или непременно ще стане, ще се осъществи. Всеки знаеше, че се харесват и се любят .. Инак щяха ли да разпращат покани и да става днес бракосъчетанието им? С една реч: работата беше опечена, в кърпа вързана! Ив. Вазов, Съч. Х, 30. След като вкараха решителния гол, те някак твърде много се израдваха, помислиха си, че работата е опечена. П. Вежинов, ДМ, 56. Този .. младеж се влюбва в девойката Сийка .. Отначало се мислело, че работата е опечена и поради това някои другари по луминесцентната част решили да се отсрамят своевременно, но после младите нещо се спречкали, вследствие на което осветлението не било включено. ВН, 1960, бр. 2633, 4. Работата ми е вампирясала. Диал. Зле ми върви работата, не мога да я върша, не ми спори. Работата ми работи. Диал. Наред ми е всичко. Работата не е заек (сърна) <да избяга>. Разг. Казва се на човек, за да отложи той своята работа, заради която отхвърля нечие предложение. Пиршеството стига връхната си точка вечерта, а през нощта работата още повече се разлигавя, .. аз непрекъснато повтарям, че има време, че за всичко има време, че работата не е заек да избяга и че още една предпоследна чашка няма да навреди никому. Б. Райнов, УКС [еа]. „Няма туткане, кафенце, цигарки. Няма приказки от типа на работата не е заек, за да избяга, дай да си поприказваме, да се помотаем“, споделя родният актьор. Мон., 2006, бр. 2492 [еа]. Работата не е чиста. Разг. Работата не е читава. Остар. Има нещо нередно. — Да ти кажа ли, отче мой, не е чиста работата. Ще има нещо тая вечер. Ст. Загорчинов, ДП, 242. — Чувам, че в Търново не били съвсем чисти работите? Ив. Вазов, Съч. ХХI, 17. Имало едно време троица братя юнаци .. Най-малкий брат, .., чакал, чакал, няма ги! Той рекъл: „Тая работа не е читава: ламята ги е изяла и двамата, ами нека аз да ида да я убия.“ Д. Манчев, БЕ II, 52-54. Работата плаче от мене. Диал. Много съм работлив, не се боя от никаква работа, справям се с всяка работа, която подхвана. Работата се разнищва / се разнищи (се разплита / се разплете). Разг. Разкрива се, става известна, узнава се истината за нещо, извършено скрито, тайно. Оставили Али ефенди жив. Хванат бил и един от нападателите и работата се разнищила. Н. Ферманджиев, РХ, 121. Стоеше като на тръни [съпругът], уплашен до смърт, че тя може да изтърве нещо .. Извършили са убийство и са се измъкнали безнаказано. Но какво би станало с тях, ако работата се разнищи? Т. Давидова и др., ДМН (превод) [eа]. — Мътните го взели! — промълви той. — Трябваше да се сетя кой е. Ако не се лъжа, работата започва да се разплита. Вл. Филипов, КБГ (превод) [еа]. Работата става / стане дебела. Разг. Положението, ситуацията стават критични, опасни. Главният управител е видял, че работата става дебела, и иска да я потули, като намери две-три изкупителни жертви. Т. Жечев, БВ, 225. Накарал бе овчарите да сбират угарките в кратуни, инак заиграваше дипчика на шишането и работата ставаше дебела. Беше метнал един каракачанин в жарта, задето беше запалил гората. Н. Хайтов, ДР, 70-71. Развлечена му <е> работата. Диал. Неодобр. Употребява се за ленив човек. Разнищвам / разнищя (разплитам / разплета) работата. Разг. Достигам постепенно до истината за нещо, като разкривам свързани с него факти, тайни. — Мисля, че успях да разнищя работата. Тя вдигна поглед към мене и остави писалката си на масата. — Франк Дихтер е убил мъжа ти. В. Данова, ММУ (превод) [еа]. — Имам чувството, че ни показват само това, което искат да видим. Мисля, че и ние трябва да скроим нещо, Стив, иначе изобщо няма да разплетем работата. Г. Георгиев, ДР (превод) [еа]. Разсъхва се / разсъхне се работата. Разг. Не става, не се осъществява нещо уговорено, планирано, замислено. Илия искаше да стане кантонер .., но кадровикът даде лоша характеристика за него и работата се разсъхна. М. Марчевски, П, 288. На князе не вярваме вече .. Докато не се заловят на бой, та да затрещят пушките, работата все може да се разсъхне. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 660. Свършвам работата като (колкото) кучето (псето) на нива<та>. Разг. Свършвам нещо несполучливо, безуспешно, лошо, зле. Свърших си (ще си свърша) работата. Диал. Умрях (ще умра). Слаба работа. Разг. За означаване, че нещо е незначително, несъществено, маловажно. — А като колко има в шишето, Тодоре? .. — Слаба работа, отче, колкото да си оплакне човек устата. Елин Пелин, Съч. I, 62. — Малко земеделие имам — отвърна .. старецът. — Слаба работа. Г. Караславов, Избр. съч. I, 397. Пшеница, ръж, .., малко вино, нещо вълна .. и овце бяха произведенията на това село. Но приходът от сичко това беше доста слаба работа. Ступ., 1875, бр. 9-10, 70. Спукана ми е работата. Разг. Намирам се в тежко, безизходно положение без никакви изгледи за успех или избавяне. — Ако имаш нещо друго скрито, казвай! — обърна се старшията към Герган. — Казвай, докато е време, инак ти е спукана работата. К. Калчев, ЖП, 182. Пипаха сигурно .., значи се е случило нещо сериозно. Може би около оръжието и скривалището .., тогава работата му е спукана. Д. Фучеджиев, Р, 91. — Щом опря до нас, момчета, работата на германците е спукана — фъфлеше Косьо. Ст. Мокрев, ЗИ, 169. Страшна работа. Разг. Възклицание за израз на учудване или за означаване, че нещо е изключително голямо, внушително. — Много изсъхна .. — един прах по пътя, страшна работа. Й. Йовков, ЧКГ, 97. Отпреде на самата дупка пази смок. И какъв смок! Страшна работа. Елин Пелин, Съч. II, 80. Те [Гурко и Тони] седяха в една червена колесница, която беше толкова хубава, че помислих дали не сънувам .. — Това е значи колесницата, а? — извиках аз възторжено. — Страшна работа! Ст. Стратиев, СВМ, 130. Там е работата; работата е <в това>. Разг. Тук е работата. Остар. Със следв. подч. изр. със съюз ч е. За подчертаване, изтъкване в какво е същината, важното, главното, същественото. — Е, тогава значи всеки може да забогатее по този начин. Ако аз река да... — Там е работата, че не всеки може да забогатее. М. Грубешлиева, ПИУ, 41. Не е толкова загубен Ристо, та да яде чорба с нафталин .. — Ама там е работата, господин поручик, че тоя път не била с нафталин. П. Вежинов, ВР, 204. Тук е работата да запазим огнището си, честта си, живота си от първото краставо заптие. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 86. Нъ работата е, че тия трошици, .. станали несгодни, безпрестанно ся заменяват с нови и всички тия пак ся подновяват. Й. Груев, Лет., 1869, 85-86. Работата беше, че аз самичък не се сещах добре за всичко, което бях писал в тях писма. Св. Миларов, СЦТ, 9. Тежка работа. Разг. Човек, който извършва всичко мудно, бавно, който трудно взема решение, мъчно предприема нещо и забавя всичко. Умряла работа. Разг. 1. Употребява се за означаване, че нещо е без значение, не заслужава внимание. — Умряла работа, дяконски вестник. — Лъжете се, господин Иванчо: най-първият вестник е. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 120. 2. Употребява се за означаване, че нещо не може да се осъществи. — Аз навремето не пътувах, та сега ли? Умряла работа. Й. Попов, СЛ, 179. — Не можем ли да го подкупим? — Умряла работа. Той има дори повече, отколкото би могъл да си пожелае. Какво можем да му предложим ние? Св. Стоилова и др., АТА (превод) [еа]. 3. За нещо — който е без перспективи, от който не се очаква нищо. Вътрешният пазар е умряла работа. Работим за Гърция. Ж. Драгостинова, ТИ [еа]. Хванала се (заловила се, уловила се) царската дъщеря за (на) работа, <че си избола ръцете (че я заболяло пръста)>; накарали царската дъщеря на работа. Разг. Подигр. Употребява се за човек, който, като се е заловил с непривична за него работа или изобщо с някаква работа, се е наранил, пострадал е леко поради неловкостта си. — А тези пришки от какво са излезли? — Да не би от твоята „дребна работа“ — той навираше под носа му ръцете си, по които още личаха следи от пришки. — Хванала се царската дъщеря на работа, че си избола ръцете! П. Проданов, С, 95. Ходя за (по) малка (голяма) работа. Диал. Ходя по малка (голяма) нужда. Излязохме от Зоологическата градина, пресякохме малката уличка в парка и минахме през един от тези малки тунелчета, които винаги миришат, като че някой е ходил по малка работа в тях. Н. Сотирова, СР (превод) [еа]. Коги са случи някой да са задъни — да не може да оди за голяма работа — ако не помогне .. други илач, то да са събярат въшки, че .. да са уморят (да умрат) и да му са дадат да ги гълта. СбНУ ХV, 72. Хубава работа. Разг. Възклицание за израз на недоволство, неприятна изненада или възмущение. — Какво има Цвета? Една хубост! .. Да е да имаха имот, да донесе нещо, а то... — E, хубава работа! — .. На тия години така да мислиш! Елин Пелин, Съч. III, 115. След малко яви се нашийт официант и поднесе на всекиго от нас по един резен пъпеш и по една лъжичка .. Яви се негрът, изчисти масата и ни попита: „Кафе или чай?“ Е, хубава работа! Че туй ли му е обядът! Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 42. — Е, боже! То станало среднощ, ма! — първа се събуди стрина Лалка, като търкаше очи. — Абе, Къньо, какво сме направили? Хубава работа! Хубави гости! Я ставай да си ходиме! Чудомир, Избр. пр, 140. Чиста работа. Разг. 1. Който има много добри качества, много добър, чудесен. — Хапнете си от нашия мед .. — Сладък ли е? — Тазгодишният ни мед е чиста работа! — обади се Димо Кехая. К. Петканов, Х, 135. — А бе, не я хвали — което и да е, все е женско .. — Аз за момичето, дето приказвам — друго нещо, чиста работа! Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 13-14. 2. Много добре, стабилно, без нередности, усложнения, външна намеса и др. Да се хванат с книжата, протоколите и с различни документи... Тогава — чиста работа — черно на бяло. Ив. Вазов, ХХIII, 28. — Добре сме си тук — самостоятелна бригада сме, всичко сами си уреждаме, изобщо — чиста работа. ВН, 1961, бр. 2909, 4. Чудна работа. Разг. Възклицание за изразяване на учудване, недоумение от нещо, което не може да се обясни; чудно, странно, необяснимо. Излязох вън, на перона — бре тук бай Ганьо, там бай Ганьо — няма! Чудна работа! Ал. Константинов, БГ, 3. Достигнем до някое разклонение и вагонът сам тръгне наляво, въпреки че има релси и надясно... Чудна работа! Р. Балабанов, ТБК, 46. В сърцето на Панайотка се отекваше нещо толкова радостно, че ръката ѝ, без да ще, изпусна иглата .. — Чудна работа! — рече тя, без да знае на какво се чуди! Д. Немиров, Б, 89.
работа (икон.) - job