напра̀ва - единствено число, нечленувано напра̀вата - единствено число, членувано напра̀ви - множествено число, нечленувано напра̀вите - множествено число, членувано
- 1. направа
- - От старата направа
НАПРА̀ВА ж. 1. Само ед. Дейност, при която нещо се изработва, създава чрез човешки труд; изработване, правене, направяне.