заная̀т - единствено число, нечленувано заная̀та - бройна форма заная̀тът - единствено число, членувано - пълен член заная̀ти - множествено число, нечленувано заная̀тите - множествено число, членувано
- 1. занаят
- - Изпедепсвам/изпедепсам занаята
See more- - Изпичам/изпека занаята
- - Опичам/опека занаята
- - От занаята
ЗАНАЯ̀Т м. 1. Обикн. мн. Производствена стопанска дейност, извършвана предимно с ръчен труд и с прости оръдия на труда.
Възходът на занаятите и търговията е тясно свързан с бързото развитие на нашите градове от това време. Ив. Унджиев, ВЛ, 13. Населението на Котел е живяло в голяма беднота. Единственият поминък е бил скотовъдството за мъжете, а жените са били заети главно в дребните занаяти – да тъкат шаяци, да изработват гайтани, да шият аби. Й. Радичков и др., ГСП, 147. Водната енергия на планинските бързеи и водопади отрано още е била използувана за различни занаяти. Б. Пенев, НБВ, 8.See more2. Разг. Професия, обикн. с производствено умение, която често се усвоява чрез продължителна практика. Чирак или ученик е онзи, който постъпва при някой майстор с цел да се учи на занаят. Хр. Даалиев, ТИА, 122-123. Ние не знаехме никакъв занаят, а интелигентната работа, що можехме да вършим, никому не бе нужна. Стр. Кринчев, СбЗР, 350. – Че като е щял да учи за бояджия, да беше се пазарил при наш Гоча, хем на здрав занаят щеше да го научи, хем нямаше да похарчи паричките на баща си. Г. Караславов, Избр. съч. II, 151. Занаят не тегли глад. Послов. Дребен занаят. Тънък занаят. Давам занаят. Залавям се на занаят. Δ Купувам занаят. Δ Разбирам си от занаята. Δ Хващам занаят. // Разш. Професия, специалност. Баща му го изпрати в педагогическото училище, защото бе чул, че там било по-леко, пък и виждаше в учителството сигурен и определен занаят. Ил. Волен, МДС, 12. Той се опита в разни занаяти. Блъска се по параходни компании, втурна се да спекулира със земи, наемаше хотели и барове. П. Спасов, ХлХ, 13. Не всекиму е дадено да бъде слуга. И тоя занаят не е лесен, нито прост. Т. Харманджиев, Р, 32. Писателството е непознат занаят за нашите хора по село. О. Василев, ЖБ, 254. // Стесн. Рядко. Специализация в по-тясна област на дадена професия. Нямам образованието, което би ми позволило да вляза в спор с тебе. Мой занаят станаха само държавните работи. И. Вълчев, СКН, 306.
3. Разг. Занимание, дейност. Гордостта на художника не му е позволила да отговаря на критици и да влиза в разправии, в „джафкания“, както се изразява той, с хора на които занаята е да джафкат. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 111. Тя само едно знае: да се оженим, та да се оженим. – Че лошо ли е? – тихо попита войводата. – Не е лошо, войводо, ама тоя пусти наш занаят... М. Марчевски, П, 18. Мама на Нейка думаше / .. / Я си са Нейко остави / от този пусти занаят, / от този пусти хайдутлук. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 76.
4. Рядко. Поминък. Денем кметува, а нощем ходи та краде на хората: това си му е асъл занаята, от това се е и замогнал, па сега цяло село пищи от него! М. Георгиев, Избр. разк., 200. – Не завиждам на съпрузите Ничови. От тях съвсем загубих охота за женитба. Еснафи. За тях учителството е занаят. За прехрана. Д. Талев, И, 295.
5. Прен. Неодобр. Работа без творческа инициатива, по шаблон. Щом актьорът понижи призванието до занаята – той изгубва своето почетно място на сцената. Настъпват моменти на разочарование, когато ролята си я създаваме само занаятчийски. К, 1926, бр. 95, 2.
◊ Изпичам / изпека (опичам / опека) занаята. Разг.; Изпедепсвам / изпедепсам занаята. Простонар. 1. Научавам се да върша нещо (обикн. в професионалната област) добре, както трябва. Баш калфата или оня който е опекъл вече занаята, както са изразяват абаджиите, получава около 1000 гроша. З. Стоянов, ЗБВ I, 65-66. А за какво ви е локмаруху? – попитал Николчо. – Ах ти, лапнимухчо! Ти, както са види, няма да изпедепсаш занаята. Ако в нашата гюлова ракия са налее малко локмаруху, то тя може да възкреси и мъртвите. Л. Каравелов, Съч. VII, 26. 2. Пренебр. Добре усвоявам нещо лошо, неморално. Тръгнал с един цигански катун. Там изпекъл занаята. Научил се да краде кокошки от курниците, дини и пъпеши от бостаните, агнета от стадата на овчарите. А. Каралийчев, НЗ, 131. Сватът Йово не бе изпекъл твърде занаята – пиянството, та се скоро насвятка. Лил., 1884, кн. 7, 8. Отбирам от занаята. Разг. Зная как да извърша работата, за която се говори; вещ съм в професионалната област, в която работя. И наша милост отбира малко от занаята – отговори Иван Остенът. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 182. От занаята. Разг. Пренебр. 1. За жена – проститутка. Барът е почти празен, ако не се смятат две двойки в сепаретата и няколко жени от занаята, седнали на табуретките до тезгяха. Б. Райнов, ГН, 72. 2. Професионален крадец или крадла. Веднага се разбра, че новопристигналият бил от занаята, че за кражби дори бил лежал из затворите. Предавам / предам занаята. Разг. 1. Преминавам на работа в друга професионална област. – Стана търговец и това е! Предаде занаята, а добър майстор на електрозаварките беше. 2. Излагам се, като изработвам лошо, некачествено нещо. Дългогодишен шлосер си, а предаваш занаята с този брак, който днес си изработил. Хващам / хвана (улавям / уловя) лесния занаят; хващам се / хвана се (улавям се / уловя се) на (за) лесния занаят. 1. Остар. Ставам хайдутин. Моят другар ми предложи да се уловим за лесния занаят, да станем хайдути. З. Стоянов, ЗБВ I, 51. 2. Разг. Проституирам. Съседското момиче хвана лесния занаят и вече нищо не може да я спре.
– От араб. през тур. zanaat.