безотра̀ден - единствено число, мъжки род, нечленувано безотра̀дния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безотра̀дният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безотра̀дна - единствено число, женски род, нечленувано безотра̀дната - единствено число, женски род, членувано безотра̀дно - единствено число, среден род, нечленувано безотра̀дното - единствено число, среден род, членувано безотра̀дни - множествено число, нечленувано безотра̀дните - множествено число, членувано
1 невесел - минорен (прен.) - безрадостен - горестен (поет.) - жален - жаловит - жалостен - нерадостен - печален - скръбен - тъжен - плачевен - жаловен - меланхоличен - тъжовен (поет.) - нерад (поет.) - безотраден (поет.)
БЕЗОТРА̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Поет. В който няма радост, надежда, отрада; безрадостен, нерадостен, безутешен, мрачен, тъжен. Каква безотрадна действителност! Когато човек се загледа в дълбокото, душата му се натъжава, а умът започва да се съмнява в нравствените идеали, в Бога и в смисъла на живота. Ем. Станев, ИК I и II, 339. Над мене ще се стъмни, / че морна нощ ще спусне разгърнато крило / и мисли безотрадни, мъчителни и тъмни, / отново ще набръчкат набръчкано чело. Хр. Ясенов, Събр. пр, 21. Душата им за бури пак е жадна! / А тихото море лъщей пред тях / и им тъга навява безотрадна... К. Христов, ПВ, 20.
— От рус. безотрадный.