жа̀лостен - единствено число, мъжки род, нечленувано жа̀лостния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член жа̀лостният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член жа̀лостна - единствено число, женски род, нечленувано жа̀лостната - единствено число, женски род, членувано жа̀лостно - единствено число, среден род, нечленувано жа̀лостното - единствено число, среден род, членувано жа̀лостни - множествено число, нечленувано жа̀лостните - множествено число, членувано
1 невесел - минорен (прен.) - безрадостен - горестен (поет.) - жален - жаловит - жалостен - нерадостен - печален - скръбен - тъжен - плачевен - жаловен - меланхоличен - тъжовен (поет.) - нерад (поет.) - безотраден (поет.)
ЖА̀ЛОСТЕН, -стна, -стно, мн. -стни, прил. 1. Който изпитва жал, скръб, мъка, обзет е от жал, скръб, мъка; жален, тъжен, печален.
Ах, майко, майко жалостна! Ив. Вазов, Съч. ХХII, 114. А майка ядна, жалостна, / дете си мило прегърна / и... пак заръда, заплака! Хр. Ботев, Съч. 1929, 34. Додека съм жива, / све жалостна че съм; / додека съм жива, / нема да те заборавим! Нар. пес., СбНУ XLIX, 334.See more2. Който е изпълнен с жал; жален, тъжен, жаловит, жаловен, жалобен. И всяка нощ, веднъж в годината, в същата нощ, когато била зазидана, надавала жалостен вик. М. Марчевски, ТС, 93. Геновева гуди ръцете си над главата му и с един жалостен глас продължи: „Бог да та благослови, дете мое“. ИГ (превод), 67.
3. Който изразява жал, скръб; жален, жаловит, жаловен, жалобен. Ванко забърза, за да не чува нито детската песен, нито жалостните молби на еврейката. М. Грубешлиева, ПИУ, 229. Спомни си за неговите продължителни замисляния, за бълнуванията му и за оня безкрайно жалостен и горък вик, чийто смисъл той още не можеше да разбере: „Майко! Стига! Стига!“. Й. Йовков, ПК, 213-214.
4. Който предизвиква, буди жал; жален, жаловит, жаловен. Той бе преживял славната епоха на Иван Асеня II, видял годините на отслабването на България при наследниците му и после събитията, едно от друго по-жалостни, при Константин Тиха, Мария, Ивайла. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 48. Но кой от нас не знае в какво жалостно положение се намират нашите цариградски вестници и каква незавидна роля е играла по-голямата част от нашите емиграционни публицисти? Хр. Ботев, Съч. 1929, 137. И право да речем, сега се намира в най-жалостно и най-злочестно състояние на живота си. Сега е най-неспокоен, защото се намира в такова състояние, което е противно на самата природа. Г. Йошев, ЧБ (превод), 11.
5. Остар. Траурен. Щом узна за смъртта на царят, г. Дюпюи заповяда на всичките префекти във Франция и Алжирия да дигнат жалостни бандери над всички обществени здания. С, 1894, бр. 1510, 1.
6. Остар. Жалък, презрян. Всякой, комуто робските синджири тежат на врата и който носи жалостното и срамното име роб, търси случай да стърси от себе робското тегло. Г. Бакалов, Избр. пр, 170. Те [европейските държави] не ще оставят на света друго освен един прах, който ще бъде жалостни останки от тяхното надменно величие. ДЗ, 1868, бр. 45, 170.