жало̀вен - единствено число, мъжки род, нечленувано жало̀вния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член жало̀вният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член жало̀вна - единствено число, женски род, нечленувано жало̀вната - единствено число, женски род, членувано жало̀вно - единствено число, среден род, нечленувано жало̀вното - единствено число, среден род, членувано жало̀вни - множествено число, нечленувано жало̀вните - множествено число, членувано
1 невесел - минорен (прен.) - безрадостен - горестен (поет.) - жален - жаловит - жалостен - нерадостен - печален - скръбен - тъжен - плачевен - жаловен - меланхоличен - тъжовен (поет.) - нерад (поет.) - безотраден (поет.)
ЖАЛÒВЕН, -вна, -вно, мн. -вни,
прил. Поет. Жален (в 1-3 знач.); жалостен, жаловит, жалобен. Младият конник се показа над баиря, спря жаловната песен и бутна коня надолу. Ц. Церковски, Разк., 20. – Защо ми е да съм хубава, кога сърцето ми е наранено? – обади се Тинка с жаловен глас. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 252. В глухата нощ екваше страшно протяжен и жаловен вой на жена, после отново настъпваше тишина. П. Вежинов, НС, 161. – Олан, како Радо, / защо си кахърна, / кахърна, жаловна. Нар. пес., СбВСт, 639.See more