възхитѝтелен - единствено число, мъжки род, нечленувано възхитѝтелния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член възхитѝтелният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член възхитѝтелна - единствено число, женски род, нечленувано възхитѝтелната - единствено число, женски род, членувано възхитѝтелно - единствено число, среден род, нечленувано възхитѝтелното - единствено число, среден род, членувано възхитѝтелни - множествено число, нечленувано възхитѝтелните - множествено число, членувано
See more
ВЪЗХИТЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който с качествата си предизвиква, буди възхищение; очарователен, чудесен, прекрасен.
Аз предвкушавах онази прелест, която ще представлява проходът [Искърският] през пролетните и летни месеци, когато се развие зеленината и всякой от двайсет и двата тунели ще закрива и ще открива пред нас,.., все нови и нови картини,.., по-разнообразни, по-възхитителни. Ал. Константинов, Съч., 218-219. Малките ѝ, като с парица цепнати, алени устица, едва-едва се поотвориха и зад тях видях два реда маргаритни зъби, които бяха възхитителни. Н. Попфилипов, РЛ, 8. Ако не видях Бога, то видях най-възхитителната панорама във вътрешните Родопи. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 17.See more— Друга (остар. книж.) форма: в о с х и т ѝ т е л е н.