чудѐсен - единствено число, мъжки род, нечленувано чудѐсния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член чудѐсният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член чудѐсна - единствено число, женски род, нечленувано чудѐсната - единствено число, женски род, членувано чудѐсно - единствено число, среден род, нечленувано чудѐсното - единствено число, среден род, членувано чудѐсни - множествено число, нечленувано чудѐсните - множествено число, членувано
чудèсен, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който се отличава с голяма красота, хубост; прекрасен, възхитителен.
Разкошни сенки закриват пътя, който се вие в чудесната гора. Вазов. Най-после стигнаха Черни връх Каква ширина, какъв чудесен изглед имаше оттук! К. Константинов. || Който има отлични качества; превъзходен. А неговото старо вино е чудесно вино. Г. Караславов. Четох и вашата последна повест. Много хубава е, чудесна е. Вазов. 2. Който буди възторг с делата, постъпките, качествата си; прекрасен. Само ти, солдатино чудесни, / всичко снесе на плещи си здрави. Вазов. Много нещо научих от вас — каза Людмила. — Всички вие ми бяхте чудесни учители. Няма да ви забравя! А. Гуляшки. 3. Рядко. Чуден, необикновен. Той обладавал чудесното изкуство да пленява с лирата си не само человеците, но и горите, и камъните, и зверовете! Вазов. Избавил се из ръцете на неприятелите по един начин почти чудесен. Величков.See more