безо̀бразен - единствено число, мъжки род, нечленувано безо̀бразния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безо̀бразният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безо̀бразна - единствено число, женски род, нечленувано безо̀бразната - единствено число, женски род, членувано безо̀бразно - единствено число, среден род, нечленувано безо̀бразното - единствено число, среден род, членувано безо̀бразни - множествено число, нечленувано безо̀бразните - множествено число, членувано
1 неблагоприличен - безобразен - невъзпитан - недостоен - неприличен - скандален - възмутителен - непристоен - безсрамен - срамен - нереден 2 безобразен - грозен - неугледен - отблъскащ - уродлив 3 безобразен - ужасен - грозен - уродлив - отблъскващSee more
1 безобразен - великолепенSee more
2 безобразен - възхитителен
3 безобразен - вълшебен4 безобразен - превъзходен
5 безобразен - прекрасен
6 безобразен - прелестен
7 безобразен - разкошен
8 безобразен - чуден
9 безобразен - чудесен
БЕЗО̀БРАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Остар. Който е без определен образ, лик, който е неопределен. Химера наричат мечта безо̀бразна и която не може да се сбъде. Т. Шишков, ТС (превод), 74.
2. Рядко. За литературна творба — който е лишен от художествени, поетични образи. Стихът на тези песни е безо̀бразен, а от картинност в тях няма и помен. П. П. Славейков. Събр. съч. VII, 120.
БЕЗОБРА̀ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Който има много грозен външен вид. Осакатеното стъбло се усука и изви в грозна гърбица, която всеки ден ставаше все по-безобразна. П. Бобев, ГЕ, 8. Под това тъмно, грапаво и безобразно лице се таеше душа още по-грозна. Ил. Блъсков, ДБ, 23.
2. Разг. Който вдъхва неодобрение, отвращение поради много лошите си качества; възмутителен. После той си спомни безобразното ѝ поведение на острова и гордостта го накара да замълчи. Д. Димов, Т, 555. Съзнавах, че постъпката му е безобразна, че той е отвратителен скъперник, егоист. Ал. Константинов, БГ, 79. Постановката на драмата е безобразна. Δ Класното му е безобразно. Δ Безобразна храна. Безобразна лъжа. Безобразно държане. Безобразен език. // Много неприятен, досаден, отегчителен. Аз преговарях тия думи, за да ги запомня и да отблъсна някак другите безобразни мисли, които наваляха на мене. П. Р. Славейков, БП I, V. Тази сутрин той се събуди и без това в противно разположение на духа: видя лош и безобразен сън. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 342-343.