безобра̀зие - единствено число, нечленувано безобра̀зието - единствено число, членувано безобра̀зия - множествено число, нечленувано безобра̀зията - множествено число, членувано
1 безобразие - нахалство - безсрамие (разг.) - безочие (разг.) - безочливост - цинизъм - наглост - арогантност (книж.) - дързост 2 безобразен - брак - безобразие - братство - безобразник
See more
БЕЗОБРА̀ЗИЕ, мн. -ия, ср. 1. Крайно неприлична, нередна или непочтена проява, постъпка, която предизвиква силно неодобрение, възмущение. — Имах в отделението двама дангалаци. Първата седмица беше просто ужас — ритат се под чина, щипят се, с карфици се бодат — какви ли не безобразия измисляха. П. Вежинов, КС, 69. — Другите учреждения не ме интересуват! — извика възбудено той. — Там могат да се вършат всякакви безобразия. Да му мислят ония, които заобикалят законите! Св. Минков, Избр. пр, 261. Вечер, преди да легнем, аз ставах да са прекръстя, а тие са смеяха и правяха отзади ми различни безобразия. З. Стоянов, ЗБВ I, 64-65.
2. Само ед. Разг. Самостоятелно или във възклицателни изречения — за изразяване на силно неодобрение, възмущение от нещо, която се окачествява като крайно нередно, възмутително, неприлично. — От вчера вагоните стоят натикани в третия коловоз, а виновни няма. Безобразие! М. Марчевски, П, 224. — Как? И вие търпите тоя въпрос неразрешен от четири месеца? Ето ти тебе безобразие. Бюрокрация! Н. Каралиева, Н, 90. Бакърджиев го изгледа остро и посочи с ръка моряците, които пак се заобръщаха към брега: — Спасов, какво е това безобразие? Д. Добревски, БКН, 36.
3. Само мн. Разг. Крайно неприлични, груби и обидни думи, приказки, обикн. казани на някого или по адрес на някого. — Като си бил в Европа, па си пробил дупка в морето. — Вие говорите безобразия! Ив. Вазов. Съч. ХIХ, 24. — Пък и друго, госпожа, ще ви обърна внимание от доброжелателство. Гледам, че хубавото Миче — пуши. — Как смеете да говорите вие такива безобразия по адрес на нашето Миче? Елин Пелин, Съч. IV, 215-216.
◊ До безобразие. До крайна степен, извънредно много, съвсем (за някакво отрицателно качество или проява). Едни панталони вети и вместо гетите едни чизми солдатски, тежки и разкривени до безобразие. Ив. Вазов, Съч. VI, 36.