неприлѝчен - единствено число, мъжки род, нечленувано неприлѝчния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член неприлѝчният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член неприлѝчна - единствено число, женски род, нечленувано неприлѝчната - единствено число, женски род, членувано неприлѝчно - единствено число, среден род, нечленувано неприлѝчното - единствено число, среден род, членувано неприлѝчни - множествено число, нечленувано неприлѝчните - множествено число, членувано
1 неблагоприличен - безобразен - невъзпитан - недостоен - неприличен - скандален - възмутителен - непристоен - безсрамен - срамен - нереден 2 мръсен (прен.) - неприличен - нецензурен - непристоен - безсрамен - срамен - циничен - вулгарен
НЕПРИЛЍЧЕН1, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който не е съобразен, не е в съответствие с нормите за благоприличие; непристоен, неблагоприличен. Когато бащата се скарваше на сина си за неприличния му вид, казваше: — Маскара, ходиш с разкопчани панталони, като Иланоолу! Ив. Вазов, Съч. Х, 159. Всички бяха смаяни, бяха поразени от такава дързост и неприлично държане за една благородна ханъма. Вместо проклятие към осъдените, тя им говореше на български, като не снемаше очи от даскал Кира. Зл. Чолакова, БК, 146. И тя благодареше някъде в дъното на душата си, че нито един от тези мъже и жени не я спря и не я заговори. Тя не би намерила сили да отвърне, би си отминала и това щеше да бъде неприлично и срамно. Г. Караславов, ОХ IV, 19. Безмолвие — кога е прекалено — / по-неприлично е от глъч и схватка! Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3-4, 175. // Циничен, вулгарен, непристоен. Селяните разговаряха високо, понякога се напиваха, викаха и пееха неприлични песни. М. Марчевски, МП, 6. Никога не съм чул от него неприлична дума, никога не помня да е проявявал склонност да слуша цинични приказки, злословия. СбАСЕП, 454.
2. Диал. За външен вид на човек, дреха и под. — който е неугледен, некрасив, без фасон. Тие [овчарски] дрехи,.. се кроят доколкото е възможно по-широки, неприлични и просто ушити, от една страна за по-дълго траение, а от друга, да не аресват на турците. З. Стоянов, ЗБВ I, 36.
3. Остар. Книж. Неестествен, ненормален, неподходящ. Очите са клатят по действието на 6 мишци,.. Человек става кривогляд от неприличното свивание на някоя от тия мишци. НКАФ (превод), 119. Най-после па̀рата е, която избави хората от онова нихно неприлично състояние, в което са уподобяваха наместо животните — тя избави хората от робството — защото върши сега заради них работата и по-много, по-точно и по-хубаво. Ступ., 1875, бр. 3, 22.
НЕПРИЛЍЧЕН2, -чна, -чно, мн. -чни,