недосто̀ен - единствено число, мъжки род, нечленувано недосто̀йния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член недосто̀йният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член недосто̀йна - единствено число, женски род, нечленувано недосто̀йната - единствено число, женски род, членувано недосто̀йно - единствено число, среден род, нечленувано недосто̀йното - единствено число, среден род, членувано недосто̀йни - множествено число, нечленувано недосто̀йните - множествено число, членувано
1 неблагоприличен - безобразен - невъзпитан - недостоен - неприличен - скандален - възмутителен - непристоен - безсрамен - срамен - нереден 2 недостоен - безчестен - срамен - позорен - опозоряващ - срамотен (разг.)3 безнравствен - долен (прен.) - недостоен - аморален - неморален - нечист (прен.) - покварен - непочтен - безчестен - нечистоплътен (прен.)
НЕДОСТО̀ЕН, -о̀йна, -о̀йно, мн. -о̀йни, прил. Обикн. като
сказ. опред. при гл. с ъ м, ч у в с т в у в а м с е, о к а з в а м с е и под. и с предл. з а или следв. изр. със съюз д а. 1. Който не притежава необходимите качества, за да заслужи или получи нещо. Тук, на тази гара, когато шумът на влака се чуваше съвсем ясно, тя се чувствуваше недостойна за такъв учен мъж. Г. Караславов, ОХ I, 283. — Влюбих се в тебе.. — По-добре е за тебе да се влюбиш в друга жена, по-хубава — казала му жената. — Аз съм недостойна за твоята любов, не съм достатъчно красива. ЛФ, 1957, бр. 4, 4. Марин улови китката на сина си с два пръста и извади ръката му от джоба.. Извади я бавно, като че се готвеше да нанесе удар на недостоен противник. Ст. Сивриев, ЗСБ, 97. — Аз считам, че всички тук [в небесната зала] сме недостойни да разискваме по въпроса за плътската страст.. — продължи той [разбойникът]. Елин Пелин, Съч. IV, 15.See more2. Който не притежава необходимите качества, не отговаря на определени изисквания, за да заеме някакъв пост, служба и под. Стефо Церски не жалеше, че ще умре. Сега друг трън се бе забил в сърцето му, по-остър: той се бе показал като недостоен войвода. Тая мисъл го мъчеше сега и голяма беше мъката му — по-голяма сякаш от страха пред смъртта. Д. Талев, И, 110. Ти по право си законният наследник на престола. Смилец се показа недостоен да го брани, отбрани го ти. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 46. „Господи, боже мой! — помислил министърът,.. нима аз съм недостоен за службата ти?“ Нар. прик., Христом. ВВ I, 36.
3. Който не притежава нравствени и морални качества, не притежава достойнство; непорядъчен, безнравствен. Недостоен човек.
4. Който е несъвместим с достойнството на някого, който унижава, принизява достойнството на някого. Преструвките му изглеждаха жалки и недостойни за един мъж. Д. Кисьов, Щ, 184. — Аз зная доктор Рейли — започна той бързо — и трябва да ви кажа, че съм възмутен от неговата недостойна постъпка. Ст. Дичев, ЗС I, 45. Както забелязвате, ишиасът, умората, студът и главно недостойното поведение на железничаря ме накараха да нарека последния говедо. ВН, 1958, бр. 2072, 4. Да ида в магазина за покупки — това за мен беше долно и недостойно. Г. Краев, АЗ, 13. Дрончето ултимативно забранява да я наричат с недостойното прозвище, но разбира се, никой не обръща внимание на думите ѝ. Ст. Грудев, ББ, 39.