безнра̀вствен - единствено число, мъжки род, нечленувано безнра̀вствения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безнра̀вственият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безнра̀вствена - единствено число, женски род, нечленувано безнра̀вствената - единствено число, женски род, членувано безнра̀вствено - единствено число, среден род, нечленувано безнра̀вственото - единствено число, среден род, членувано безнра̀вствени - множествено число, нечленувано безнра̀вствените - множествено число, членувано
1 безнравствен - долен (прен.) - недостоен - аморален - неморален - нечист (прен.) - покварен - непочтен - безчестен - нечистоплътен (прен.)
БЕЗНРА̀ВСТВЕН, -а, -о, мн. -и. прил. 1. Който нарушава общоприетите нравствени норми, морал; неморален, покварен, безпътен. Свободата на народа и неговите права безмилостно се тъпчат от една глутница безнравствени властолюбци, жадни за мъст и богатство. Т. Влайков, Съч. III, 57. Той чел слово в черковата и казал, че за да са не развратим .., то ние не тряба да влазяме в семейни сношения с чужденците, а особено с такива безнравствени личности. Хр. Ботев, Съч. 1929, 276.
2. Който противоречи на общоприетите правила за нравственост, в който отсъства нравственост; неморален, безпътен. Изпълнението на това законно придобито право той ще трябва да откупи с цената на своите убеждения и на своята съвест. А туй, несъмнено, ще бъде нящо безнравствено, нящо подло. Т. Влайков, Съч. III, 292. Безнравствена постъпка. Безнравствен живот.
— Друга (остар. книж.) форма: безнъра̀вствен.