превъзхо̀ден - единствено число, мъжки род, нечленувано превъзхо̀дния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член превъзхо̀дният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член превъзхо̀дна - единствено число, женски род, нечленувано превъзхо̀дната - единствено число, женски род, членувано превъзхо̀дно - единствено число, среден род, нечленувано превъзхо̀дното - единствено число, среден род, членувано превъзхо̀дни - множествено число, нечленувано превъзхо̀дните - множествено число, членувано
1 превъзходен - отличен
ПРЕВЪЗХО̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който се отличава с най-добри качества, свойства; отличен, великолепен, изключителен. -Та какво лошо имаше в дружбата ти с моите американски приятели? Те бяха превъзходни, мили момчета! Д. Димов, ЖСМ, 17. Човек,.., вижда пред себе си зелени балкони, превъзходни места за разходка и за лов. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 40. Пресният сок и пюрето от моркови са с превъзходни диетични качества и лечебни свойства. Л. Петров и др., БНК, 104-105. Българският език е превъзходен материал само за майстори с установен вкус и усвоен навик за работа. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 204. Превъзходна игра. Превъзходно настроение. Превъзходни вина.
◊ Превъзходна степен. Грам. 1. Категория на прилагателните имена и наречията, която означава, че назованият признак се проявява в по-висока степен от същия признак при всички други предмети или действия. Ако искате да спечелите сърцето му [на бразилеца], хвалете всичко, каквото видите в страната му, и то винаги в превъзходна степен. Св. Минков, ДА, 52. „Това е брилянтен хор, за неговото майсторство можем да говорим само в превъзходна степен“. ВН, 1965, бр. 4307, 1. 2. Форма на прилагателните имена и наречията за изразяване на тази категория, която се образува с частицата най. „Най-красив“ е превъзходна степен на „красив“.
— Друга (остар., книж.) форма: п р е в о з х о̀ д е н.