отличѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано отличѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член отличѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член отличѐна - единствено число, женски род, нечленувано отличѐната - единствено число, женски род, членувано отличѐно - единствено число, среден род, нечленувано отличѐното - единствено число, среден род, членувано отличѐни - множествено число, нечленувано отличѐните - множествено число, членувано
1 превъзходен - отличен
ОТЛЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който в много висока степен притежава някакви ценни качества.