уродлѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * уродлѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член уродлѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член уродлѝва - единствено число, женски род, нечленувано уродлѝвата - единствено число, женски род, членувано уродлѝво - единствено число, среден род, нечленувано уродлѝвото - единствено число, среден род, членувано уродлѝви - множествено число, нечленувано уродлѝвите - множествено число, членувано
1 безобразен - грозен - неугледен - отблъскащ - уродлив 2 безобразен - ужасен - грозен - уродлив - отблъскващ 3 уродлив - изроден - дегенерирал (книж.)
уродлѝв, -а, -о, прил. 1. Който е с някакъв физически недостатък.
Индже би го отминал, ако не беше забелязал, че това гърбаво и уродливо момче държи под мишницата си къса пушка. Йовков. 2. Грозен, безобразен. Уродливи къщички и дрипави бараки хвърлят пошлата си нота в неговата красота. Вазов. 3. Ненормален, извратен. Ти ми обясняваш факта, причината на явлението — и много вярно, — но аз поддържам, че това явление е уродливо, то е отрова за душите и умовете на нашата учаща се младеж. Вазов.See more