Основна форма: изродѐн - Прилагателно

Форми:

изродѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано
изродѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
изродѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
изродѐна - единствено число, женски род, нечленувано
изродѐната - единствено число, женски род, членувано
изродѐно - единствено число, среден род, нечленувано
изродѐното - единствено число, среден род, членувано
изродѐни - множествено число, нечленувано
изродѐните - множествено число, членувано

Results: Synonyms in Infolex:

1 уродлив - изроден - дегенерирал (книж.)

Results: Dictionary of Bulgarian Language

ИЗРОДЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За организъм – който е загубил качествата, характерни за рода, вида си и е придобил други, неприсъщи нему, обикн. много по-лоши.

Каква страшна геологическа сила е отпушила водите на тоя безкраен вир, в който са се отражавали сенките на чудовищни птици, от изродени потомци на ихтиозаврите, подир първите хилядни векове от мирозданието?! Ив. Вазов, Съч. XVI, 38. Сега бродехме из ниски изродени дъбови гори. Виждах само криви, сакати клони, сухи, жилави листа. П. Вежинов, ЗНН, 154. Морковът обича рохка, плодородна почва. Но прясно натореното място е неблагоприятно за него; при тия условия той образува изроден, разклонен кореноплод. Бтн V и VI кл (превод), 106. В Гърция и Турция сивото говедо е твърде изродено поради оскъдните природни условия и примитивната стопанска обстановка, при която се развъжда и отглежда; млечната му продуктивност е ниска. Пр, 1952, кн. 5, 8. От системно недояждане се ражда изродено поколение.

2. Прен. За човек – който е лишен от морал и нравствени добродетели и предизвиква отвращение, погнуса, омраза. При Иван Асеня III той бе се спасил в бягство от изродения и недостоен потомък Асенов. Ив. Вазов, Съч. XIV, 49. Ако у фон Гайер се беше въплотил средновековният дух на рицар разбойник, в сравнение с него Лихтенфелд приличаше на изродено придворно конте. Д. Димов, Т, 152. Зад себе си малко погледниназад! / И виж таз изродена сган, тоз свят, / безропотно що страда и умира. К. Христов, Т, 78.

3. Прен. Който се е видоизменил, променил, като е загубил своите характерни качества, свойства и вид и обикн. се е превърнал в нещо по-лошо. Байганьовщината, в изродена форма, е още жива, макар да се е изменило лустрото ѝ. Г. Бакалов, Избр. пр, 281. Още пò на изток около гр. Попово има голямо находище от дилувиални материали, припокрити от глини, вероятно от променен, изроден льос. П. Делирадев, БГХ, 64.

See more