въ̀шльо - единствено число, нечленувано въ̀шльото - единствено число, членувано въ̀шльовци - множествено число, нечленувано въ̀шльовците - множествено число, членувано
ВЪ̀ШЛЬО, -то, мн. -вци, м. Разг. Пренебр. Въшлив човек; въшливец, въшкар. — На моя син аз няма да позволя да митка с разни голтаци и въшльовци! Г. Караславов, Избр. съч. I, 275.