келѐш - единствено число, нечленувано
келѐша - единствено число, членувано - непълен член
келѐшът - единствено число, членувано - пълен член
келѐши - множествено число, нечленувано
келѐшите - множествено число, членувано
КЕЛЀШ м. 1. Разг. Грубо. Обикн. за мъж — долен, презрян човек; негодник, никаквец. — На мене частното ми е по-хубаво от общото и самичък ще си работя нивите. Не ща разни келеши да ме командуват като в казармата. Ст. Марков, ДБ, 495. — Пред княз така ли се говори! — заявява адвокатствующият Гуньо. — Ами как се говори бе, келеш! Ти мене ли ще ме учиш? — пламна бай Ганьо. Ал. Константинов, БГ, 101. Балчев го риташе и биеше с ръце и крака и яростно дишаше. Кольо се олюля и падна. — Стани! — извика Балчев. — Стани и върви да целунеш ръка на господин прокурора, келеш! Щеше да напълниш тая нощ трапа, мръсно копеле! Ем. Станев, ИК III и IV, 523. Народ е това! / А някой нахален келеш / си мисли, / че може сърцето му в шепа да хване. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 98.
2. Разг. Презр. Обикн. в обръщение. Мъж или младеж, който е или изглежда неопитен, негоден за нещо, но е самоуверен, наперен, дързък или своенравен, вироглав. — Келеш!— викаше с целия си глас Мравунека. — Вчерашен мухльо, тръгнал партия да прави!... Г. Караславов, Избр. съч. I, 274. Юнакът рекъл: „Ща ида да убия ламята.“ Симидчията му рекъл: „Хайде, келеш! Какви no-юнаци от тебе ходиха да я убият, па ги изяде, та ти ли ще я убиеш.“ Д. Манчев, БЕ II, 54. Когато Медко му се представи, той презрително го изгледа и кресна: — Марш оттука, бре келеш! Хора ми трябват, не деца. X. Русев, ГО, 94. Правя се на келеш. l В конструкция келеша му с келеш; келеш с келеш. За усилване на възмущението, презрението. Полският пъдар докара в общината един подплашен хлапак, натоварен с цял наръч млади, крехки лозови издънки. .. — Ето го! Виж го, господин кмете, гроздобер правил, келеша му с келеш. Чудомир, Избр. пр, 119.
3. Рядко. Ирон. За съобразителен, ловък, оправен младеж. Разглоби му едно радио, един грамофон, електрически звънец, ютия, армоника и каквито щеш още главни машини, тури им частите в една торба, раздрусай я, разбъркай ги колкото щеш, щом му ги дадеш — ще ги сглоби, ще ги направи наново всичките, амии! Ще ги направи аламинут! Такъв един келеш се извъдил, да му се не надяваш. Чудомир, Избр. пр, 157.
4. Остар. Келяв, плешив човек. Опитало ся беше, че ядението на тия костенурки и умиванието с кръвта им било твърде церително средство за келя, и затова пращаха сичките келеши там, за да ся церят с тоя начин. П. Кисимов, ОА (превод), 103.
5. Остар. и диал. Дребен, нисък човек (Н. Геров, РБЯ).
— От перс. през тур. keleş. (Вж. М. Моллова. Относно ориенталските заемки в „Български тълковен речник“. БЕ, 1964, 536.)