отрѐпка - единствено число, нечленувано отрѐпката - единствено число, членувано отрѐпки - множествено число, нечленувано отрѐпките - множествено число, членувано
- 1. отрепка
- - Барабар Петко с мъжете и отрепката на пояс
See more- - И наш Петко с мъжете х отрепка му на пояса
ОТРЀПКА ж. 1. Диал. Дрипа, парцал.
Младите жени се чернеха със сажди и се забраждаха с отрепки. Ц. Гинчев, ГК, 352. Ето ти старата домакиня, баба, изтъркули питата из огнището, отърси я с отрепката.. и я сложи на софрата. Ил. Блъсков, С, 5. Опасала една престилка като отрепка, половината ѝ виси отпред, половината — отзад. Ил. Блъсков, ПБ I, 19.See more2. Прен. Човек без достойнство, без нравствена устойчивост или чистота; презрян човек, нищожество. Брат му, който според него беше станал една отрепка, който се водеше по гайдата на опърничавата си жена.., още се мъчеше да се държи като някакъв батьо и да го гълчи като настойник. Г. Караславов, ОХ III, 460. — Бояне, вече всичко свърши... Познавам те добре. Ти какво си мислиш? Че аз съм отрепка, с която цял живот ще си играеш? М. Грубешлиева, ПП, 85. — Ето с каква отрепка съм длъжен да прекарам живота си... С каква проста и подкупна душа, готова и Светата Дева да продаде за шише първак... Ц. Лачева, СА, 84. — Аз съм бил виновен. Не съм знаял сигурно да се поставям, да се държа, бил съм свит, вързан, някаква отрепка! Д. Калфов, Избр. разк., 9.
◊ Барабар Петко с мъжете и отрепката на пояс; и наш Петко с мъжете и отрепка му на пояс. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой се заема да извърши нещо наред с другите, без това да е по силите му.