добросърдѐчен - единствено число, мъжки род, нечленувано добросърдѐчния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член добросърдѐчният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член добросърдѐчна - единствено число, женски род, нечленувано добросърдѐчната - единствено число, женски род, членувано добросърдѐчно - единствено число, среден род, нечленувано добросърдѐчното - единствено число, среден род, членувано добросърдѐчни - множествено число, нечленувано добросърдѐчните - множествено число, членувано
1 благ (разг.) - мек (прен.) - добродушен - добросърдечен - благодушен (книж.) - добър - мекосърдечен
ДОБРОСЪРДЀЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който има добро сърце; добродушен, благодушен. Противоп. коравосърдечен.
Тебе никой с нищо не застрашава, ти си благ и добросърдечен — нима можеш да убиеш човек, та бил той и нечестивец? Д. Мантов, ХК, 125. Най-дълбоко и вълнуващо е разкрит образът на работната, добросърдечна, кротка .. и безпомощна да се бори срещу злото Елка. Лит. ХI кл, 107.See more2. Който е израз, проява на добродушие, на доброта; добродушен, благодушен. — Щастливи бяхме ние под вашето мъдро и добросърдечно управление; дано всевишният ви дари с благодатта си; вярваме, тъй ще бъде и занапред... Ст. Дичев, ЗС I, 363. Той .. считал, че отличната ученичка.., на която поради добросърдечното застъпничество на класния ѝ наставник.. е наложено минимално наказание,.. трябва да се пази от наклонения път на своя неблагоразумен.. брат. Д. Бозаков, ДС, 87. — Аз не съм се здрависал с милостта ти, братовчеде... Това стигаше. Фръжин се приведе ниско, отвърна на добросърдечното признание с дълбок, приятелски поклон. Д. Добревски, БИ, 129.