закостенѐя - първо лице, единствено число, сегашно време закостенѐеш - второ лице, единствено число, сегашно време закостенѐе - трето лице, единствено число, сегашно време закостенѐем - първо лице, множествено число, сегашно време закостенѐете - второ лице, множествено число, сегашно време закостенѐят - трето лице, множествено число, сегашно време закостеня̀х - първо лице, единствено число, минало свършено време закостеня̀ - трето лице, единствено число, минало свършено време закостеня̀хме - първо лице, множествено число, минало свършено време закостеня̀хте - второ лице, множествено число, минало свършено време закостеня̀ха - трето лице, множествено число, минало свършено време закостенѐех - първо лице, единствено число, минало несвършено време закостенѐеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време закостенѐехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време закостенѐехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време закостенѐеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време закостенѐй - второ лице, единствено число, повелително наклонение закостенѐйте - второ лице, множествено число, повелително наклонение закостеня̀л - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие закостенѐлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие закостенѐлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие закостеня̀ла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие закостеня̀лата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие закостеня̀ло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие закостеня̀лото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие закостенѐли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие закостенѐлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие закостенѐел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие закостенѐела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие закостенѐело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие закостенѐели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
1 изостанал - назадничав - закостенял - вкостенял - мухлясал (прен.; разг.)2 изпечен (прен.) - корав (прен.) - непоправим - закоравял - закостенял
ЗАКОСТЕНЯ̀Л, -а, -о, мн. закостенèли.
Прич. мин. св. деят. от закостенея като прил. Който не се развива, не се променя; вкостенял, консервативен, изостанал. Освен това изящният ромейски език на деспота правеше поразяващо впечатление особено със закостенелите старинни форми на изговор на думите, останал само в практиката на дворцовите церемонии. Д. Добревски, БИ, 43. Той искаше нещо ново в стария закостенял свят. Й. Вълчев, СКН, 154. Това принуди да си обръснат брадите дори най-закостенелите университетски професори. П. Вежинов, СП, 138. Само човек, запознат със строгите и закостенели порядки на ромейския императорски двор, можеше да разбере що значи отстъпката на ромеите. А. Дончев, СВС, 95. Селото е българомохамеданско, жените ходят със закрити лица. Стари, закостенели обичаи. М. Марчевски, П, 242. Закостенели методи. Закостенели възгледи. Закостеняла догма. Закостеняло мислене.See more