закоравѐя - първо лице, единствено число, сегашно време закоравѐеш - второ лице, единствено число, сегашно време закоравѐе - трето лице, единствено число, сегашно време закоравѐем - първо лице, множествено число, сегашно време закоравѐете - второ лице, множествено число, сегашно време закоравѐят - трето лице, множествено число, сегашно време закоравя̀х - първо лице, единствено число, минало свършено време закоравя̀ - трето лице, единствено число, минало свършено време закоравя̀хме - първо лице, множествено число, минало свършено време закоравя̀хте - второ лице, множествено число, минало свършено време закоравя̀ха - трето лице, множествено число, минало свършено време закоравѐех - първо лице, единствено число, минало несвършено време закоравѐеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време закоравѐехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време закоравѐехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време закоравѐеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време закоравѐй - второ лице, единствено число, повелително наклонение закоравѐйте - второ лице, множествено число, повелително наклонение закоравя̀л - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие закоравѐлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие закоравѐлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие закоравя̀ла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие закоравя̀лата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие закоравя̀ло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие закоравя̀лото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие закоравѐли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие закоравѐлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие закоравѐел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие закоравѐела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие закоравѐело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие закоравѐели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
1 груб - корав - загрубял - закоравял 2 изпечен (прен.) - корав (прен.) - непоправим - закоравял - закостенял
ЗАКОРАВЯ̀Л, -а, -о, мн. закоравèли.
Прич. мин. св. деят. от закоравея като прил. 1. Който е станал корав, твърд; затвърдял, втвърден. Девойката пристъпи, целуна ръка на гостенката и Султана усети в закоравялата си премръзнала длан меката ѝ топла ръчица. Д. Талев, ЖС, 332. Перото на Гороломов стана като тънка пръчица между дебелите им закоравели пръсти. Й. Йовков, ПГ, 177. Спусна се тръс към градчето. Но все му се струваше, че конят едва пристъпва, и току го подбутваше нетърпеливо със закоравелите си издраскани пети по мекия корем. Ем. Коралов, ДП, 18. Той гледаше брата си и виждаше как смъртна бледост покрива сухите ръце, по които кръстосваха закоравели жили. Д. Немиров, Б, 226. Темянът е закоравял сок на едно дърво, което расте в Индия и по някои места на Африка. Т. Икономов, ЧПГ, 102.See more2. Прен. За човек – който трудно се поддава на въздействие и изменение и е изцяло подвластен на някакъв порок, престъпна наклонност; непоправим. – Ако наистина тъй мислиш, то ти си закоравял подлец! К. Петканов, В, 202. – Аз мога да потвърдя със сигурност, че имаме работа със закоравял убиец, комуто само обстоятелствата не са позволили. Кл. Цачев, ГЗ, 139. Струва ми се, че тия банкети поомръзнаха на хората, освен на заклетите гастрономи и закоравелите пиячи, чието удоволствие е двойно и от това, че не плащат. С. Северняк, П, 381. Никому не можеше да дойде мисълта да отрови Дюпона, твърде беден очевидно, за да възбуди алчността на някой закоравял престъпник. БД, 1909, бр. 3, 4. Закоравял пияница. // За чувство, навик, убеждение и под. – който е проникнал дълбоко и трайно в съзнанието и не е податлив към изменение; затвърден, вкоренен. Поради изключителната напрегнатост на момента или закоравелия навик на французите той виждаше у Бенц само прусака – студения, безстрастен прусак, неспособен да пожертвува кариерата или живота си за любовта. Д. Димов, ПБ, 261. Закоравелите му навици не можеха да се изменят. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 345.
3. Прен. Който е груб, безчувствен, който не се поддава на чувства, на разнежване. Тие дръгливи овчици и Панчу понякога смекчават донейде закоравялото сърце и пробуждат и у него нящо като надеждица. Т. Влайков, Съч. II, 145. Тя посрещна Касаветов с такава мъка в погледа и с такава дълбока надежда, че дори и неговата закоравяла душа на адвокат и чорбаджийски син трепна. Г. Караславов, ОХ II, 240. А парите са голяма сила, нали така? Те смекчават и най-закоравелите сърца. М. Марчевски, ОТ, 420.