заприка̀звам - първо лице, единствено число, сегашно време заприка̀зваш - второ лице, единствено число, сегашно време заприка̀зва - трето лице, единствено число, минало свършено време заприка̀зваме - първо лице, множествено число, сегашно време заприка̀звате - второ лице, множествено число, сегашно време заприка̀зват - трето лице, множествено число, сегашно време заприка̀звах - първо лице, единствено число, минало несвършено време заприка̀звахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време заприка̀звахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време заприка̀зваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време заприка̀зваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време заприка̀звай - второ лице, единствено число, повелително наклонение заприка̀звайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение заприка̀зващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие заприка̀зващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие заприка̀зващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие заприка̀зваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие заприка̀зващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие заприка̀зващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие заприка̀зващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие заприка̀зващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие заприка̀зващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие заприка̀звайки - деепричастие заприка̀звал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие заприка̀звалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие заприка̀звалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие заприка̀звала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие заприка̀звалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие заприка̀звало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие заприка̀звалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие заприка̀звали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие заприка̀звалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие заприка̀зван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие заприка̀звания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие заприка̀званият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие заприка̀звана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие заприка̀званата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие заприка̀звано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие заприка̀званото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие заприка̀звани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие заприка̀званите - множествено число, членувано, страдателно причастие
ЗАПРИКА̀ЗВАМ, -аш, несв.; (остар. и диал.) заприкàжа, -еш,
мин. св. заприкàзах, св. 1. Непрех. Започвам да приказвам. Една жена запърполя с полите си и влезе в кафенето, но Серафим не я погледна. След малко жената заприказва високо. Й. Йовков, ЖС, 10-11. – Не, мъчно е, кога се докараш да чувствуваш, че нищо не те влече! – каза Попов, като съзнателно диреше да заприкажат за друго, колкото да отбегне предишния разговор. А. Страшимиров, Съч. I, 70. Веднъж привечер Стойновица свари в градината Нача самичък. Седна при него и заприказва за Карлово, за майка му, за поминъка. В. Геновска, СГ, 170. Закарал жито и заприказвал на воденичаро: „Имаме – рекъл, – кошаре много, та челите не знаеме колко са“. Нар. прик., СбНУ XLIV, 495.See more2. Прех. Започвам разговор, започвам да говоря с някого; заговарям1. Мама я посреща малко смутено, поканва я да седне и я заприказва. Т. Влайков, Пр I, 310. Той поздрави и те му отвърнаха, но не го заприказваха – напоследък рядко говореха с него, говореха хладно. Ем. Манов, БГ, 205. Отстрани се опитаха да го заприкажат за бягството и за укриването му, но той махна небрежно с ръка – минали работи, какво ще ги разчовъркват сега. Г. Караславов, ОХ II, 512. Аз го заприказвах за друго, да не би да земе да разпитва за това, че не знаех какво и как да му разправя. Т. Влайков, БСК I, 505. заприказвам се, заприкажа се страд. от заприказвам във 2 знач.