загова̀рям - първо лице, единствено число, сегашно време загова̀ряш - второ лице, единствено число, сегашно време загова̀ря - трето лице, единствено число, минало свършено време загова̀ряме - първо лице, множествено число, сегашно време загова̀ряте - второ лице, множествено число, сегашно време загова̀рят - трето лице, множествено число, сегашно време загова̀рях - първо лице, единствено число, минало несвършено време загова̀ряхме - първо лице, множествено число, минало несвършено време загова̀ряхте - второ лице, множествено число, минало несвършено време загова̀ряха - трето лице, множествено число, минало несвършено време загова̀ряше - трето лице, единствено число, минало несвършено време загова̀ряй - второ лице, единствено число, повелително наклонение загова̀ряйте - второ лице, множествено число, повелително наклонение загова̀рящ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие загова̀рящия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие загова̀рящият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие загова̀ряща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие загова̀рящата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие загова̀рящо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие загова̀рящото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие загова̀рящи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие загова̀рящите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие загова̀ряйки - деепричастие загова̀рял - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие загова̀рялия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие загова̀рялият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие загова̀ряла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие загова̀рялата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие загова̀ряло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие загова̀рялото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие загова̀ряли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие загова̀рялите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие загова̀рян - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие загова̀ряния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие загова̀ряният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие загова̀ряна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие загова̀ряната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие загова̀ряно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие загова̀ряното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие загова̀ряни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие загова̀ряните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 заговорвам - заговарям - заприказвам (някого)2 заговарям - обаждам се - проговарям - проговорвам - продумвам (разг.)
ЗАГОВА̀РЯМ1, -яш, несв.; заговòря, -иш,
мин. св. -их, св. 1. Непрех. Започвам да говоря. Разнесе се пак славата на Индже, заговориха за него всички. Й. Йовков, СЛ, 142. – Боже мой, вуйчо докторе! Кога си дошъл? Докторът радостно се усмихва и заговаря с бавния си глас. – Ей сега, няма половин час. А. Каменова, ХГ, 208. – Бре, деца – заговори бащински той, – това е земя. С нея шега не става. Кр. Григоров, Н, 116. Изглежда, той е скитал или живял между немци и белгийци, затова заговори на развален немски. Кр. Белев, З, 24.See more2. Прех. и непрех. Започвам да говоря с някого, да водя разговор с някого; заприказвам. Александър взе нова цигара. Запуши и пак замълча. Не бързах да го заговарям. Познавах го – щом е започнал, ще приказва. Д. Жотев, ПМИ, 61. През тия дълги като години часове той си припомняше онова лято, когато за първи път заговори Катерина, зад кукурузите. А. Гуляшки, Л, 465. По това време и аз сам бях се разочаровал от нашите обществени работи, та рядко заговарях с Величков за политика. СбЦГМГ, 242. От двата бряга останаха да стърчат порталите с кацналите на високите им кули бронзови птици. Един унгарски офицер, с когото случайно заговорихме на улицата, нарече птиците „феникси“. П. Славински, ПЩ, 219.
3. Прен. Непрех. За чувство, желание и под. – започвам да се проявявам, да действам. Тогава заговори страхът: „Кума Лиса ще тръгне по следите ти и ще те хване“. Ем. Станев, ЯГ, 50. И все пак, след време, младата кръв заговори, очите взеха да добиват блясък, а в гласа зазвучаха ласки. Г. Райчев, Избр. съч. II, 112. Далек от тоя свят на мрак и на лъжа, / надеждата у нас дали ще заговори? Н. Лилиев, ЛП, 64. заговаря се, заговори се безл. от заговарям в 1 знач. Заговори се и за политика. Т. Влайков, Съч. III, 54. На едно седалище близо до тях се заговори руски. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 144.
ЗАГОВА̀РЯМ2, -яш, несв., непрех. Правя заговор; заговорнича. Всичките му мисли сега бяха отправени към човека с белите дрехи и към неизвестния тайнствен зъболекар, които навярно вече горе нещо заговаряха. П. Вежинов, СО, 103. Три бряста с бабаитски плещи са сбрали върхове и заговарят против групата на буките... Н. Хайтов, ШГ, 202.