млъ̀квам - първо лице, единствено число, сегашно време млъ̀кваш - второ лице, единствено число, сегашно време млъ̀ква - трето лице, единствено число, минало свършено време млъ̀кваме - първо лице, множествено число, сегашно време млъ̀квате - второ лице, множествено число, сегашно време млъ̀кват - трето лице, множествено число, сегашно време млъ̀квах - първо лице, единствено число, минало несвършено време млъ̀квахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време млъ̀квахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време млъ̀кваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време млъ̀кваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време млъ̀квай - второ лице, единствено число, повелително наклонение млъ̀квайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение млъ̀кващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие млъ̀кващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие млъ̀кващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие млъ̀кваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие млъ̀кващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие млъ̀кващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие млъ̀кващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие млъ̀кващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие млъ̀кващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие млъ̀квайки - деепричастие млъ̀квал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие млъ̀квалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие млъ̀квалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие млъ̀квала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие млъ̀квалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие млъ̀квало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие млъ̀квалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие млъ̀квали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие млъ̀квалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
МЛЪ̀КВАМ, -аш, несв.; млъ̀кна, -еш,
мин. св. -ах, св., непрех. 1. Преставам, спирам да говоря; замлъквам. В селската кръчма разговаряха шепнешком и когато кметът влизаше — млъкваха. П. Вежинов, НС, 174. — Няма ли да млъкнеш? — Млъквам. Пий си бирата... Разбира се цялата тази история изглежда порядъчна. Ем. Манов, БГ, 10. И ако случайно понякога тя млъкваше, да се прокашля, да си вземе дъха, .., то в очите ѝ се виждаше как мислите ѝ продължават се още да се усмихват на нейния светъл идеал. Елин Пелин, Съч. II, 119. Скарале са се, скарале / угра и стара свекърва — / ни йена не йе млъкнала. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 126. // Спирам да говоря поради липса на доводи, съображения. — Е, тъй като е, земни ми едно момиче да ми слугува, .. — Да си имала свое момиче, та да ти слугува, отговаряше хаджи Вълко строснато. На това майката воздъхваше и млъкваше. Ил. Блъсков, ПБ I, 14. Пък тя тогаз му рекла: — Сал аз имам такваз гривна, ни ща са намерят по света малко гривни кат мойта! Тогаз той млъкнал. Нар. прик., СбНУ XXIX, 203. // Преставам, спирам да плача, да пея, да се смея, да шумя; замлъквам, притихвам. Една жена чака братята си, които не е виждала кой знае от кои години. Убита от радост — реве и не млъква. А. Каралийчев, ПГ, 179. Панчо зафана да го люлее и то [детето] зе да млъква. Т. Влайков, Съч. II, 126. От класната стая се чуваше смях и глъчка, но когато учителят отвори вратата, всички млъкнаха.See more2. За животно или птица — преставам да издавам характерни звуци. Откак стана Радка мома, кучето им по цяла нощ не млъкваше и около къщата им се чуваше шъпнене и прибягване. Ил. Волен, ДД, 115. От сините ѝ върхове [на планината] слиза хладната вечер. Жабите млъкват, стадата се прибират към селото. Ем. Станев, ЯГ, 71.
3. За звук, шум, глас, смях, мелодия и под. — преставам да се чувам; замирам, замлъквам. Двете песни веднага млъкват при самия мост и двете млади дружини се събират. Ив. Вазов, Съч. IX, 190. Тя беше малко поотдалечена, .., и не вземаше участие ни в разговора, ни в смеха на момите, който избухваше от време на време висок, силен, еклив и отведнъж млъкваше. Елин Пелин, Съч. III, 48. И моят глас млъкваше, смутен и треперящ, / треперящ от горест и гняв. Е. Багряна, ВС, 35. И ето в оня час на синята мъгла, / когато млъква шум и тишината стене, / .. / Спомнете си, деца, спомнете си за мене. П. К. Яворов, Съч. I, 151. Събрания народ, .., / емне го — и дълго след това / не млъква „Да живей!“ и с трясък и мълва през двори из града повтаря и се носи. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 175. ● Обр. Не млъква вой! — стихийна буна... / Не млъква зимната фъртуна. П. К. Яворов, Съч. I, 80.
4. Прен. За инструмент, машина и под. — преставам да издавам, да възпроизвеждам звук, мелодия, шум. Тръбите млъкват, конниците се събират и спират на мегданя. Й. Йовков, Разк. I, 108. Ситата на тонгите прегракнало забавяха тракането си и млъкваха, сякаш уплашени от виковете. Д. Димов, Т, 211. Пустата цигулка / свири и не млъква : / — Ци-гу ми-гу, хай! — / Съмва или мръква — тя не ще да знай... Ем. Попдимитров, ПМ, 47.
5. Прен. Преставам, спирам да творя, да се изявявам. И той наистина млъква като поет, без да знае никой за причината на неговото мълчание. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 210. млъква се безл. Щом влезе учителят, мигом се млъква.
◊ Не ми млъква<т> устата. Разг. Говоря много, голям бъбривец съм. Никога в живота си бай Мито Пармакът не е бивал тъй весел, шеговит и разговорлив. .. Пък се и не спира, нито пък му млъкват устата. Ц. Церковски, Разк., 237.