занемя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време занемя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време занемя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време занемя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време занемя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време занемя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време занемя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време занемя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време занемя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време занемя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време занемя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време занемя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение занемя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение занемя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие занемя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие занемя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие занемя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие занемя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие занемя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие занемя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие занемя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие занемя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие занемя̀вайки - деепричастие занемя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие занемя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие занемя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие занемя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие занемя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие занемя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие занемя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие занемя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие занемя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
ЗАНЕМЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; занемèя, -èеш,
мин. св. занемя̀х, прич. мин. св. деят. занемя̀л, -а, -о, мн. занемèли, св., непрех. 1. Преставам да говоря; онемявам1, замлъквам. „Ще млъкне тя, ще млъкне, та ще занемее!“ – заканваше се мислено старата и поглеждаше крадешком под черната шамия. Г. Караславов, Тат., 47. Между другите жени, седеше и еврейката Бука, която беше поканена да пее. Тя имаше толкова тънък макам, че когато отпущеше глас, караше всичко да занемее около ѝ. Д. Немиров, Б, 174. Откакто се захвана с тия круши, с тая твоя лудост да ги влачиш из баира – за друго всичко оглуша и занемя. Н. Хайтов, ШГ, 291. // За песен, шум и под. – преставам да се чувам; пресеквам, спирам се, затихвам, замирам1. Места намаля, почти пресъхна и тайнствената ѝ песен занемя и замлъкна. Й. Йовков, Разк. II, 87-88. Блесне пламък и изчезне, / екне зов и занемей. Н. Ракитин, ЧЛ, 35. ● Обр. Реката бе занемяла скована в лед и не се виждаше следа от нея под дебелия сняг. Д. Талев, И, 233.See more2. Загубвам способността да говоря, да кажа нещо, ставам като ням, обикн. поради силно преживяване; онемявам1. – Радостна вест ти нося, дедо Лазаре. Борис е жив. Полюшна се назад Лазар Глаушев, занемял от изненада и от голяма, отеднаж бликнала радост. Д. Талев, ГЧ, 485. Кой ще гледа децата ѝ? Трябва да живее за тях. Повдигна ръка, погали меката му косица и такава жал я разтърси, че занемя. Искаше да му каже една дума, а не можеше. Б. Несторов, АР, 218. Жената извика: – Олеле майчице. Но тя усети студенината на едно острило до гушата си и занемя от ужас. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 160. Обръщам се и веднага разбирам: нещо ми правят [момчетата] зад гърба. Изчервявам се, занемявам, дума не мога да им кажа. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 17.
ЗАНЕМЯ̀ВАМ2, -аш, несв. (рядко); занемèя, -èеш, мин. св. занемя̀х, прич. мин. св. деят. занемя̀л, -а, -о, мн. занемèли и занемя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя някого да онемее, да загуби способността си да говори; онемявам2. Да ми кажат барем защо го запират, та да знам. Неми ли са, чума дано ги занемее. В града ли ще ги водят, по-далеч ли, да кажат. Г. Караславов, Тат., 167.
2. Ставам причина, правя, някой да престане да говори, да мълчи, да бъде като ням, безгласен. Конниците наближиха пешаците, а никой не обели зъб да каже барем едно „добра стига“. Ех, като знаем добре, че нашите селяни имат хубавия обичай да поздравяват с „добра среща“, „добра стига“ – и познати и непознати, то всякой ще се досети, че само враждата можеше да занеми устата на тия хора. Хр. Максимов, СбЗР, 17. занемявам се, занемея се и занемя се страд.