заря̀звам - първо лице, единствено число, сегашно време заря̀зваш - второ лице, единствено число, сегашно време заря̀зва - трето лице, единствено число, минало свършено време заря̀зваме - първо лице, множествено число, сегашно време заря̀звате - второ лице, множествено число, сегашно време заря̀зват - трето лице, множествено число, сегашно време заря̀звах - първо лице, единствено число, минало несвършено време заря̀звахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време заря̀звахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време заря̀зваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време заря̀зваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време заря̀звай - второ лице, единствено число, повелително наклонение заря̀звайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение заря̀зващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие заря̀зващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие заря̀зващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие заря̀зваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие заря̀зващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие заря̀зващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие заря̀зващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие заря̀зващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие заря̀зващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие заря̀звайки - деепричастие заря̀звал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие заря̀звалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие заря̀звалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие заря̀звала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие заря̀звалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие заря̀звало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие заря̀звалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие заря̀звали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие заря̀звалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие заря̀зван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие заря̀звания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие заря̀званият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие заря̀звана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие заря̀званата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие заря̀звано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие заря̀званото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие заря̀звани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие заря̀званите - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. зарязвам
- - Не си зарязвам магарето в калта
ЗАРЯ̀ЗВАМ1, -аш, несв.; зарèжа, -еш, мин. св. заря̀зах, св., прех. Започвам да режа нещо. Като зарежа лук, очите ми засълзяват.
ЗАРЯ̀ЗВАМ2, -аш, несв.; зарèжа, -еш, мин. св. заря̀зах, св., прех. 1. Правя с рязане резка, знак, белег върху нещо. За олекотяване на модела изрязваме ребрата и вътрешно. След това в четирите ъгли на ребрата зарязваме гнезда, в които ще легнат надлъжните пояси. МК, 1976, кн. 8, приложение, 3.
2. В лозарството – подрязвам лози рано напролет. Вървим ние, както си е по обичая, и бързаме към лозята: ще зарязваме. Напред тъпънът гърми, музиката свири. Ст, 1964, бр. 940, 3. Трифон се засмял и показал с ръцете си как се зарязва лоза: „Аз не зарязвам от горе надолу – рекъл той, а обратно – от долу нагоре“. При показването той замахнал с косера и наистина си отрязал носа. Оттам идва и името му „Зарезан“, или „Трифон с отрязания нос“. НЗЗ, 2013, бр. 6 [еа].
3. Остар. За лице, което не знае да пише – режа черти, за да отбелязвам нещо, обикн. количество (Н. Геров, РБЯ). зарязвам се, зарежа се страд.
◊ Зарязвам / зарежа на рабош нещо. Диал. Запомням нещо лошо, някакво зло, което е причинено, за да си отмъстя някога.
ЗАРЯ̀ЗВАМ3, -аш, несв.; зарèжа, -еш, мин. св. заря̀зах, св., прех. Разг. 1. Внезапно напускам, отивам си отнякъде, където съм бил до този момент, изоставям нещо или някого, с което или с когото съм се занимавал до този момент; изоставям, оставям. Амбулантните продавачи зарязваха сергиите си по тротоарите. Майки и деца бягаха към високата част на града. Д. Димов, Т, 536. Зарязвахме софрите троснато / и тръгвахме навън, където / една надежда ни докосваше / със нещо хубаво и светло. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 45. – Утре в три часа сутринта ще те вода на зайци. – Добре... Имам работа, ама зарязвам всичко, че ми е изгоряла душата за заяк. Елин Пелин, Съч. IV, 227.
2. Преставам да живея заедно с някого или да бъда в близки отношения с него; изоставям, напускам, оставям. – Грехота е къща да изоставяш, млада жена да зарязваш. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 21. Една неделя тя си облече новата рокля, прибра си нещата в бохчица, приближи до него и издума: – Ще си ида. – Елена, миличка, я да излезем с тебе на разходка из планината... – Аз го зарязвам, той на разходка ще ме води! Й. Гешев, ВТ, 82-83.
3. Преставам да се занимавам и интересувам от нещо, да упражнявам някаква дейност, занятие, професия; оставям, изоставям. Селяните не доораваха нивите, за да леят куршуми, и гражданите зарязваха търговията. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 86. На кариерата си гледах като на нещо съвсем случайно, което не зарязвах само поради леност. Г. Райчев, Избр. съч. I, 13. Покрай всичките ми ангажименти нямам време за хобита, но все пак гледам да не зарязвам любимите исторически книги. С, 2015, бр. 8031 [еа].
4. Отказвам се от нещо, което ми е станало лош навик и ми вреди; оставям. От днес зарязвам пиенето и цигарите!. зарязвам се, зарежа се страд.
◊ Не си зарязвам / зарежа магарето в калта (в батака, насред пътя). Разг. Умея да пазя, да защитавам интересите си, да запазвам това, което имам, което съм придобил. – Ако сцената отпреди час се разиграе наново, ще си отида! – Но сега инициативата беше у Графа, а аз нямам навика да си зарязвам магарето в калта... Др. Асенов, И, 73.