захвъ̀рлям - първо лице, единствено число, сегашно време захвъ̀рляш - второ лице, единствено число, сегашно време захвъ̀рля - трето лице, единствено число, минало свършено време захвъ̀рляме - първо лице, множествено число, сегашно време захвъ̀рляте - второ лице, множествено число, сегашно време захвъ̀рлят - трето лице, множествено число, сегашно време захвъ̀рлях - първо лице, единствено число, минало несвършено време захвъ̀рляхме - първо лице, множествено число, минало несвършено време захвъ̀рляхте - второ лице, множествено число, минало несвършено време захвъ̀рляха - трето лице, множествено число, минало несвършено време захвъ̀рляше - трето лице, единствено число, минало несвършено време захвъ̀рляй - второ лице, единствено число, повелително наклонение захвъ̀рляйте - второ лице, множествено число, повелително наклонение захвъ̀рлящ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие захвъ̀рлящия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие захвъ̀рлящият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие захвъ̀рляща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие захвъ̀рлящата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие захвъ̀рлящо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие захвъ̀рлящото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие захвъ̀рлящи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие захвъ̀рлящите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие захвъ̀рляйки - деепричастие захвъ̀рлял - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие захвъ̀рлялия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие захвъ̀рлялият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие захвъ̀рляла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие захвъ̀рлялата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие захвъ̀рляло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие захвъ̀рлялото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие захвъ̀рляли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие захвъ̀рлялите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие захвъ̀рлян - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие захвъ̀рляния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие захвъ̀рляният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие захвъ̀рляна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие захвъ̀рляната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие захвъ̀рляно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие захвъ̀рляното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие захвъ̀рляни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие захвъ̀рляните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ЗАХВЪ̀РЛЯМ1, -яш, св., прех. и непрех. Започна да хвърлям.
После, като съгледа няколко ореха, останали на недобруления горен орех, той захвърля с камъни да ги свали. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 25. Някои заръкопляскаха, други захвърляха калпаците си във въздуха, трети се спуснаха да приближат танка. Кр. Григоров, ТГ, 35. Върху дървен диск жена застана / и по нея / ножове захвърля млад артист. Д. Стойчев, СбХС, 29. захвърлям се страд.See moreЗАХВЪ̀РЛЯМ2, -яш, несв.; захвъ̀рля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Хвърлям нещо в някаква посока. С непознат глас Друмев изстена, замахна и захвърли далеч над главите на легистите револвера си, който тупна тъпо в червеникавата пепел на пътя. Ст. Дичев, ЗС I, 244. Мери Мермерова стисна устни, грабна една възглавница и с яд я захвърли към камината. Д. Кисьов, Щ, 358. – Като отворила очите си: зъмя!.. Навила се и легнала на гърдите ѝ. Извикала, па с всичкия си страх я сграбчва и я захвърля! Й. Йовков, ВАХ, 112.
2. Хвърлям, оставям небрежно някакъв предмет, без да му търся място. Изважда един револвер и го оглежда. – Тук ли съм го захвърлил, като се върнах от изборите! Цял в прах... П. К. Яворов, Съч. III, 1924, 141. – Напиши си домашното! – добавяше мама. Но Савко нехаеше. Щом се върнеше от училище, той захвърляше чантата с учебниците и бързаше да излезе. И. Петров, ЛСГ, 40. Силно задъхана и каталясала, тя не сяда да се отмори, а захвърля мотиката и затичва се да посрещне стопанката, да ѝ поеме съдовете. Т. Влайков, Пр I, 34. // Хвърлям, изоставям нещо в момент на гняв, яд и под., без да се интересувам повече от него. Но най-много тия страшни слухове тревожеха сърцето на Иа. От всички краища на света идваха запитвания по радиото, по телефона и с телеграми, обаче тя стоеше тъжна, захвърляше ги и не отговаряше на никое. Елин Пелин, ЯБЛ, 96. Кат зачу Янка таз дума, / от хорото се й пуснала, / отбоде китка от глава / сред хорото я захвърли. Нар. пес., СбВСт, 514.
3. Хвърлям, изхвърлям нещо, тъй като ми е непотребно, ненужно. Пиша и късам. И захвърлям на пода всеки лист, на който не съм успял, и започвам отново. Земя, 2018, бр. 214. И ето – изнасяме нашата елха на двора и я захвърляме край кофите за смет, а там вече има и други елхички, забити в снега или нахвърляни една върху друга. МК, 1977, кн. 10, 26. // Разг. Преставам да употребявам, да използвам или произвеждам нещо, изоставям нещо, тъй като е морално остаряло, амортизирано и под. Наистина, вкусовете се менят, но да не се мисли, че това става както в техниката: захвърляме старите локомотиви, които са се обвивали в облаци черен пушек и са пухтели като гъски и, ги заменяме с електрически машини, които хвърчат със 120 километра в час. Злат., 1941, кн. 4, 1656.
4. Прен. Изоставям някого, преставам да се интересувам, да се грижа за някого; зарязвам3. „Стига съм играла роли! Нежни майки на сцената – а сама захвърлила едничката си рожба! Искам да бъда човек – още днес ще замина.“ Г. Стаматов, Разк. II, 85. Той захвърли жена си и децата си и замина за чужбина.
5. Прен. Преставам да се занимавам с някаква работа, отказвам се от някаква дейност, от нещо; зарязвам3, изоставям. От всички работници на Камен единствен Гошо Философа твърдеше, че имал не само средно образование, но бил следвал и философия. Умрели родителите му обаче, нямало вече кой да го издържа, та решил да захвърли учението и сам да се образова по-нататък. Й. Гешев, ВТ, 13-14. Всеки захвърли каквато работа беше заловил. Й. Йовков, Разк. II, 55. Зарад тях не довърши образованието си, захвърли кариера. Г. Стаматов, Разк. II, 140. Въпреки че беше отдавнашен и страстен пушач и в устата му да се топяха като захар цигара след цигара, когато му обяснихме с какви рискове е свързано понякога снабдяването с цигари и самото пушене, той от един път го захвърли. Сл. Трънски, Н, 236. В 1875 г. Каравелов захвърли вестникарството и се предаде на чиста книжовна деятелност. С. Бобчев, Н, 1881, кн. 1, 31-32. – Шиенето мя забавлява, а па вий, която искате да мя лишите от туй забавление, немате право; аз нема да си захвърля работата, я! Кр. Пишурка, МК (побълг.), 379. ● Със същ., които символизират определена дейност, определен вид занимание. Като обикалял с вуйчо си, той [Левски] опознал отблизо бедственото положение на народа и дошъл до извода, че трябва да захвърли расото и да се посвети на революцията. Ист. VII кл, 68. Той не захвърли четката, но наместо икони рисуваше сега фирми. Й. Йовков, Ж 1945, 58. Като не му провървя, захвърли гъдулката и го удари на бръснарство. Чудомир, Избр. пр, 18. Някога, като юнкер във военното училище, той се бе опитвал да пише стихове, но след като разбра, че от него не ще излезе втори Лермонтов, захвърли с огорчение перото. Св. Минков, Избр. пр, 23. – Аз съм уверен – прибави той [Бенковски], – че при най-малката несполука от наша страна, тие, които гледаш да са пригръщат напредя ни, ще захвърлят пушката и изново ще да преклонят глава пред ятагана на тиранина. З. Стоянов, ЗБВ II, 27-28.
6. Разг. Преставам да обличам или да съм облечен, да нося някакви дрехи. Слънцето печеше силно и нане Стоичко беше захвърлил вечното кожухче, с което се не разделяше ни зиме, ни лете. Елин Пелин, Съч. II, 10. – Той – засмя се Лазар, – откакто захвърли кожуха, захвърли и сичките си болести. Д. Талев, ПК, 498. След няколко дни беше празник и Въкрил пак дойде при Станка. Но сега той беше захвърлил старите измачкани войнишки дрехи и беше си облякъл нови потури и нова аба. Г. Караславов, ОХ, 401.
7. Остар. и диал. Хвърлям нещо върху някого с цел да го улуча; замервам2. Вълко играе на двора, събира камъчета, захвърля кокошките. К. Петканов, Х, 218. Скок! Търколиш се, а окол тебе писък и смях, и захвърлят те със снежни буци. Н. Бончев, Р (превод), 15. Селим на чардак седеше, / Яна дворове метеше. / Селим си Яна зафърля / с червени, златни ябълки. Нар. пес., СбВСт, 76. захвърлям се, захвърля се страд. Всеки знае, че е лесно да се захвърли една книга от единия край на стаята до другия. Хим. IХ кл, 1950, 34.
◊ Захвърлям / захвърля като парцал някого. Разг. Пренебр. Изоставям безцеремонно някого. – Едва сега ми става ясно, че и ти си бил като всички други мъже. Искал си, значи, да си минаваш времето с мен и в края на краищата да ме захвърлиш като парцал. Св. Минков, РТК, 87. – Ти не би могла да обичаш един мъж, който те захвърли като парцал, за да се ожени за Мария, за да спечели „Никотиана“... Д. Димов, Т, 304. Захвърлям / захвърля на боклука някого. Разг. Пренебрегвам, съсипвам някого, като го лишавам от възможността да работи или живее добре. – Прав е бай Хаджи – допълни бай Стоян, – не може току-тъй царщината да ни захвърли на боклука. Ст. Чилингиров, ХНН, 35. Захвърлям / захвърля на произвола на съдбата някого. Книж. Ставам причина някой да изпадне в бедствено положение, като преставам да се интересувам дали той ще има подслон и средства. Но сякаш всички бяха забравили, че има живи хора в землянката. Скоро шумът в лагера съвсем утихна, сякаш лагерът изведнаж се беше изместил, а тях ги бяха захвърлили тука на произвола на съдбата. П. Вежинов, НС, 209. Захвърлям / захвърля на улицата някого. Разг. Ставам причина някой да остане без жилище, без подслон или средства. – За нелегалния венчавката е опасно нещо, но семейството ви е налице. Обичате го, зная, а най-безразсъдно искахте да го захвърлите на улицата. Х. Русев, ПЗ, 158.