знаменѝт - единствено число, мъжки род, нечленувано знаменѝтия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член знаменѝтият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член знаменѝта - единствено число, женски род, нечленувано знаменѝтата - единствено число, женски род, членувано знаменѝто - единствено число, среден род, нечленувано знаменѝтото - единствено число, среден род, членувано знаменѝти - множествено число, нечленувано знаменѝтите - множествено число, членувано
ЗНАМЕНЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се е прочул, придобил е голяма слава, известност с делата си, с творчеството си в дадена област; бележит, изтъкнат, именит.