бележѝт - единствено число, мъжки род, нечленувано бележѝтия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член бележѝтият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член бележѝта - единствено число, женски род, нечленувано бележѝтата - единствено число, женски род, членувано бележѝто - единствено число, среден род, нечленувано бележѝтото - единствено число, среден род, членувано бележѝти - множествено число, нечленувано бележѝтите - множествено число, членувано
1 бележит - виден - забележителен - знатен - изтъкнат - известен - прочут - знаменит - именит 2 бележит - забележителен - славен - велик - паметен - знаменателен
БЕЛЕЖЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек — който се отличава с делата си в дадена област; виден, изтъкнат, именит, прочут. Нека цялата страна знае своите бележити синове и дъщери, бележити със своя самоотвержен труд. ОП, 10. Намерението му [на Паисий] е да покаже на българите, че те могат да се гордеят не само с политическата си история, .. , но и със своите бележити книжовници и просветители. Б. Пенев, НБВ, 55. С по-голяма политическа заостреност воюва за просветното и национално възраждане и друг бележит карловец — Ботьо Петков. Ив. Унджиев, ВЛ, 29. Бележит композитор. Бележит учен.
2. Който изпъква, отличава се със своите качества и достойнства; забележителен. Велика награда се пада / на подвига твой бележит. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 96. Не можем да не отбележим на това място и бележитото изпълнение на Васил Кирков в ролята на Фердинанд. Ст. Грудев, АБ, 55. Църквата там [в Бояна] притежавала десетина цели ръкописа и още толкова откъслеци, между които бележитото Боянско евангелие — палимпсест от ХII-ХIII в. Б. Ангелов, ЛС, 152.
3. Диал. Който има някакъв белег, отличава се по нещо.