знамена̀телен - единствено число, мъжки род, нечленувано знамена̀телния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член знамена̀телният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член знамена̀телна - единствено число, женски род, нечленувано знамена̀телната - единствено число, женски род, членувано знамена̀телно - единствено число, среден род, нечленувано знамена̀телното - единствено число, среден род, членувано знамена̀телни - множествено число, нечленувано знамена̀телните - множествено число, членувано
1 бележит - забележителен - славен - велик - паметен - знаменателен 2 знаменателен - показателен - симптоматичен (книж.)
ЗНАМЕНА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни,
прил. Книж. 1. Който означава нещо извънредно важно, съществено за някого или за нещо; забележителен, значителен. Боязънта му се увеличи, като чу знаменателните думи на бея. Ив. Вазов, Съч. VIII, 79. Намерих се в Р. и на знаменателния ден 18 май, когато в цялата страна се разнесе радостната вест за падането на тиранския режим. Т. Влайков, Съч. III, 64. През 1910 година Яворов загуби Мина. Тая знаменателна година промени не само пътя на неговото творчество, тя донесе и фаталния завой в живота му. М. Кремен, РЯ, 207. Когато се подхване темата за иманярството в България, никой не пропуска да отбележи знаменателната студия на народопсихолога Иван Хаджийски „Философия на нашите иманяри“. Кап., 1998, бр. 5, 1.See more2. Остар. Многозначителен. Македонски изгледа с тържествующ вид събранието, а въз Владикова стрелна още няколко знаменателни погледа. Ив. Вазов, Съч. VI, 60. Славомир се спря, тури си ръцете отзад и гледаше хитро със знаменателна усмивка баща си. Ив. Вазов, Съч. IХ, 50. Но додето още поп Ангел говореше, съгледахме, че и от двете страни ни се правят от селяните знаменателни знакове с очите. К. Величков, ПССъч. I, 118.