значѐние - единствено число, нечленувано значѐнието - единствено число, членувано значѐния - множествено число, нечленувано значѐнията - множествено число, членувано
1 значение - стойност - значимост - цена (разг.)2 важност - значителност - същественост - значение 3 смисъл - значение - съдържание - семантика (спец.)
ЗНАЧЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Смисъл, съдържание на нещо.
Турският чауш, възрастен и благоразумен човек, кротко казал на нашите да не се приближават толкова, че има много турски войници, които не разбират значението на червения кръст и ще стрелят върху тях. Й. Йовков, Разк. II, 186. Хаджи Смион разказваше колко е по-голям букурещкият театър от тоя и обясняваше какво значение имаше шестакът на завесата. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 101. Иностранците тълкуваха по своему тези мимики [на бай Ганьо] и едва ли угадваха значението им. Ал. Константинов, БГ, 20. Матей Матов гледаше на стената картината на Самарското знаме. Тази картина той беше спечелил на лотария на една вечеринка още като подпоручик, скъпеше я и я пазеше, а по-късно тя придоби за него символично значение. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 415. Аликс бе чула разговора на възрастните и разбра смътно част от значението му. Д. Димов, Т, 489.See more2. Само ед. Стойност, ценност на някого или на нещо. Бедните македонци нагънаха доктора, като узнаха, че разполага със средства за Македония. Тяхната ревност се усили и неговото значение още повече. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 125. Той почна да ме разпитва дяволито за това, за онова, и се мъчеше да бъде умен и приятел със значение. Елин Пелин, Съч. I, 19. После подигна очи към Нона: – Няма ли да ми кажеш нещо? Една твоя дума ще има голямо значение за мене, особено сега. Й. Йовков, ЧКГ, 179. Хората на Братияну и Росети нощес са арестували княз Куза. – Но, човече, ти разбираш ли истинското значение на това събитие за нас! – извика той. Ст. Дичев, ЗС I, 376-377. // Само ед. Със съгл. и несъгл. опред. Важност, значителност. През втората половина на ХIХ в. бил изнамерен двигател с вътрешно горене. Това било събитие от епохално значение за техниката. Ист. Х кл, 158. Празнуването деня на Кирил и Методий в Карлово придобива изключително значение. Ив. Унджиев, ВЛ, 31. Ясно ни ставаше и голямото стратегично значение на това сражение. Й. Йовков, Разк. II, 200. И офицерът все тъй свободно се впусна надълго и широко да развива мисълта за значението на икономическия фактор в човешкия прогрес. Т. Влайков, Съч. III, 34.
3. Роля, влияние, заслуги на някого. Слушах, че тази година темата на матуритантите по литература е била за значението на Априлова. А. Страшимиров, К, 23-24. А бяха написани и множество статии и книги, които изтъкваха значението му [на Яворов] като поет, революционер и общественик. М. Кремен, РЯ, 22.
4. Езикозн. Сведение за даден предмет, действие, признак, явление или отношение, изразени и обобщени чрез един звуков комплекс – дума. Лексикологията изучава значението на думите.
◊ Абстрактно значение. Езикозн. Обобщено значение, свойствено на отвлечените съществителни. Съществителни имена, с които означаваме отвлечени предмети, се наричат съществителни с абстрактно значение, или просто абстрактни съществителни: движение, скорост, страх, надежда, изкуство. Л. Андрейчин и др., БГ, 60. Граматично значение. Езикозн. Значение, което изразява функцията или отношението на думата или нейна част към други думи в езиковата система. Конкретно значение. Езикозн. Значение на думата, когато означава физически предмети. Конкретни предмети са всички материални неща, които възприемаме със сетивата си. Съществителни имена, които означават такива предмети, се наричат съществителни с конкретно значение или просто конкретни съществителни: вода, зид, къща, картина, камък. Л. Андрейчин и др., БГ, 60. Лексикално (речниково) значение. Езикозн. Значение, което изразява смисловото съдържание на думата, отнесено към предмет или отношение в действителността. Преносно значение. Езикозн. Значение на думата, получено по преносен път, т.е. чрез използане на метафора и метонимия. Прилагателното дървен в изречението „Той е много дървен“ е употребено в преносно значение. Пряко значение. Езикозн. Основно значение на думата, с което се назовава предмет, действие, признак, явление от действителността. В изречението „Детето тича в градината“ думите са употребени в пряко значение.
~ Давам / дам значение на нещо. Остар. Смятам нещо за важно, съществено, обръщам внимание на нещо, ценя нещо. Изпърво Нонин не даде значение на това свое разстройство. Елин Пелин, Съч. I, 134. Но който дава по-малко значение на дълготрайността на овощното вино, той може да му прибави вода и то още при пресуването. Гр, 1906, бр. 19-20, 298. Няма значение. Разг. Нищо от това, не се променя нищо. – Навън е хладно – рече келнерът. – Няма значение, добре е. Б. Райнов, ЧЪ, 5. – Един нещастен шоп, убит пак от шопи, за тях няма значение. Ив. Вазов, Съч. XII, 51. Отдавам / отдам (придавам / придам) значение на нещо. Смятам нещо за важно, съществено, обръщам внимание на нещо, ценя нещо. Шегувах се със сериозни неща и отдавах значение на дреболиите, .. – изобщо бях твърде нетактичен в моя малък житейски кадрил. Ем. Манов, ПС, 28. Малкият Фредерик се е родил последен в едно семейство, в което вече имало четири момчета и две момичета. Сам той придава на тия обстоятелства голямо значение за изграждането на своята личност. С, 1951, кн. 5, 182.