зова̀ - трето лице, единствено число, минало свършено време зовѐш - второ лице, единствено число, сегашно време зовѐ - трето лице, единствено число, сегашно време зовѐм - първо лице, множествено число, сегашно време зовѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение зова̀т - трето лице, множествено число, сегашно време зова̀х - първо лице, единствено число, минало свършено време зова̀хме - първо лице, множествено число, минало свършено време зова̀хте - второ лице, множествено число, минало свършено време зова̀ха - трето лице, множествено число, минало свършено време зовя̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време зовѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време зовя̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време зовя̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време зовя̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време зовѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение зовя̀щ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зовя̀щия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие зовя̀щият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие зовя̀ща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зовя̀щата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие зовя̀що - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зовя̀щото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие зовя̀щи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие зовя̀щите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие зовѐйки - деепричастие зова̀л - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие зова̀лия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие зова̀лият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие зова̀ла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие зова̀лата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие зова̀ло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие зова̀лото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие зова̀ли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие зова̀лите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие зовя̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие зовя̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие зовя̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие зовѐли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие зова̀н - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие зова̀ния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие зова̀ният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие зова̀на - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие зова̀ната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие зова̀но - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие зова̀ното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие зова̀ни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие зова̀ните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ЗОВА̀, -èш,
мин. св. -àх, несв., прех. 1. Поет. Моля, призовавам, обикн. с думи, звуци, жест, музика и други под., някого да дойде, да се яви някъде за нещо; викам. Падне ли от коня, Бори знаеше, че ще бъде разкъсан. Започна да зове за помощ. Й. Вълчев, СКН, 29. Една гургувица наблизо усърдно и нежно зовеше другаря си. Елин Пелин, Съч. III, 51. Командирът, най-отпред, помахваше с високо вдигнат автомат и извръщаше глава – мълчаливо ги зовеше, макар това да беше излишно. В. Андреев, ПП, 25-26. Чу се продължително свирене. Фабриката зовеше работниците си. Д. Немиров, Д, 105. О, здравствуй ти, Русио мощна, / светът трепна от твоя глас, / скокни, царице полунощна, / зовем те ний, ела към нас! Ив. Вазов, Съч. I, 71. Училищен звън / децата зове, / чуват се навън / вик и смехове. Елин Пелин, ПБ, 78. // Прен. Примамвам, привличам някого да прави нещо, да постъпва по определен начин. – Нещо ме зовеше да скитам по света, по широкия божи свят, за който разказват книгите. Зл. Чолакова, БК, 134. Невидима сила стоеше зад нас и ни тласкаше напред, както ярката ослепителна светлина привлича и зове заблудените в нощта птици. Й. Йовков, Разк. II, 132. Ден карнавален, времето неделно / зовеше хората навън. П. К. Яворов, Съч. I, 142.See more2. Подбуждам, призовавам някого да направи, да изпълни нещо, обикн. да се бори за нещо. Някои казваха, че цар Самуил възкръснал и зовял народа да отмъсти на враговете. М. Марчевски, П, 86. Сега тоя народ [Левски] го зове на пряка и решителна борба в името на свободата. Ив. Унджиев, ВЛ, 41. Груев правеше следното разсъждение: „Делото е народно: ако са патриоти, те не могат да не го подкрепят. Отечеството ги зове към сговор чрез моите уста“. С. Радев, ССБ II, 12.
3. Остар. и диал. Викам някого, обикн. по име, за да се обади, да отговори. Той се спира и мисли .. Както се е спрял в размисъл, чува някой го зове тихо: „Събо, Събо! Мини отсам!“ Ст. Загорчинов, ДП, 143. И чу, че го зоват децата му. Ив. Вазов, ИГП (превод), 84. Търсеха ме, викаха ме – майка ми прохлипваше и зовеше. Т. Генов, ДОД, 25.
4. Диал. Наричам, именувам, назовавам някого или нещо някак; викам. – А знаеш ли, Момчиле, че и те, рибарите де, деспот те зоват. Ст. Загорчинов, ДП, 419. Този човек, влезнал вече в 40-те си години, се славеше като голям шмекер. Така го и зовяха – Станко Шмекерът. Н. Попфилипов, РЛ, 92. Вирът е дълбок, не току-тъй го зоват Синия вир, и въртоп има. П. Тодоров, И I, 7. Камбанарията – клепалницата, както я зовяха селяните, беше не до църквата, а над портата на кирпичената ѝ ограда. Г. Райчев, ЗК, 99. От лице му мрачно всички се бояха, / селяните прости светец го зовяха. Ив. Вазов, Съч. I, 172. Че / отдавна вече Ралица и Иво – / мъж и жена – живеяха честито. / Зовеше я той „мое пиле“, поглед / от нея не отвождайки. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 93.
5. Остар. Каня, поканвам, викам гости. Често не зовем гости. Ст. Младенов, БТР I, 813. зова се страд. Работниците се зовяха към саботаж. К. Калчев, ЖП, 381.
ЗОВА̀ СЕ несв., непрех. Остар. Именувам се, наричам се. – Не забравяй, че тя е вече християнка и се зове не Сара, а Теодора. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 176. – Не е ли оноа Търноо, шчо е край Едрене? – Е, аз ви казах, че не знаете... не е то; онова се зове Мало Търново, а моето Търново е отсам Балкана – Велико Търново. Ц. Гинчев, ГК, 337. – Аз имах яд такъв, той се зове клевета! – / отвърнал Дявола тогаз... Ст. Михайловски, КБЗ, 54.