излѝшно -
ИЗЛЍШНО нареч. 1. Без необходимост, без нужда, без полза; безполезно, ненужно, напразно. –
Пресветли брате, може би ще имаме време да поговорим за това по-пространно. Нека сега слезем, за да не ни чакат излишно! Й. Вълчев, СКН, 236. На другия ден въпросът с температурата се изясни: американските термометри показвали градусите по Фаренхайт. 104 градуса се равнявали на 40 градуса Целзий. Помолих да ми купят Целзиев термометър, за да не ми се повишава излишно температурата. Г. Белев, КВА, 89. Лазар: – Мислиш ли, че Коста може да бъде предател? Елена: – Не мисля, но... Лазар: – И ти се съмняваш в него? Но как си го обичала? Иван: – Излишно се палиш. Много неща могат да го накарат да стане предател. Ив. Остриков, ППА, 12.See more2. С гл. съм, оказвам се и под. в 3 л. ед. и обикн. следв. изр. със съюз да. Означава, че е без полза, без смисъл да се извърши нещо. – Излишно е, вярвам, да спомена, че ние като хора от едно революционно общество добре разбираме въжделенията на българските емигрантски среди. Ст. Дичев, ЗС I, 408. От месец и половина аз съм народняк. Излишно е да повдигаш рамене. Хр. Смирненски, Съч. III, 122. – Аз съм дошла по работа. Искам да се обясним сериозно... за последен път. Не се опитвай да ме залисваш, излишно е. Й. Йовков, ОЧ, 80. – Ясно, че няма да се разберем, бай Христо. Ти от една философия разбираш, еснафската. – Аз от даскал и от комунист ум не ща! – Излишно е да говорим, не викай. Сбогом! – рече Кондарев. Ем. Станев, ИК I и II, 175.