измѝсля - първо лице, единствено число, сегашно време измѝслиш - второ лице, единствено число, сегашно време измѝсли - трето лице, единствено число, минало свършено време измѝслим - първо лице, множествено число, сегашно време измѝслите - второ лице, множествено число, сегашно време измѝслят - трето лице, множествено число, сегашно време измѝслих - първо лице, единствено число, минало свършено време измѝслихме - първо лице, множествено число, минало свършено време измѝслихте - второ лице, множествено число, минало свършено време измѝслиха - трето лице, множествено число, минало свършено време измѝслех - първо лице, единствено число, минало несвършено време измѝслеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време измѝслехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време измѝслехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време измѝслеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време измислѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение измислѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение измѝслил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие измѝслилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие измѝслилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие измѝслила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие измѝслилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие измѝслило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие измѝслилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие измѝслили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие измѝслилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие измѝслел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие измѝслела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие измѝслело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие измѝслели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие измѝслен - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие измѝсления - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие измѝсленият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие измѝслена - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие измѝслената - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие измѝслено - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие измѝсленото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие измѝслени - множествено число, нечленувано, страдателно причастие измѝслените - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 мним - фиктивен (книж.) - въображаем - недействителен - идеален - измислен - неистински - нереален - номинален (книж.) - химерен (книж.) - химеричен (книж.) - илюзорен (книж.) - мислен - несъществуващ - иреален (книж.) - имагинерен (книж.) - призрачен - миражен - бутафорен (книж.) - виртуален (прен.)
ИЗМЍСЛЕН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от измисля като прил. Който реално, в действителност не съществува; нереален, недействителен. Измених само имената на героите, а събитието пренесох в измислено село. Ив. Вазов, ПМЧ, 53. Взех една пъстра книжка и започнах да му разказвам различни весели приказки, разни измислени случки за децата в града. Л. Александрова, ИЕЩ, 116–117. – Народът песни пее и днес за жени хайдутки. Ти да не мислиш, че техните имена са измислени? П. Стъпов, ЖСН, 171.See more