кръвнѝшки - множествено число, нечленувано кръвнѝшкия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член кръвнѝшкият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член кръвнѝшка - единствено число, женски род, нечленувано кръвнѝшката - единствено число, женски род, членувано кръвнѝшко - единствено число, среден род, нечленувано кръвнѝшкото - единствено число, среден род, членувано кръвнѝшките - множествено число, членувано
1 лют (прен.; разг.) - яростен - зверски (прен.) - свиреп - кръвожаден (прен.; разг.) - кръвнишки (прен.; разг.) - стръвнишки (прен.; разг.)
КРЪВНЍШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на кръвник (в 1 знач.). Клинка, бог да те убие! Да ти изсъхнат кръвнишките ръце!... К. Петканов, ЗлЗ, 200. Оказа се, че и тия хора с груби и както се струваше на фрау Шенкел, кръвнишки лица говореха същия, подобен на сръбския, език, на който говореха придружаващите княза хора. Ст. Дичев, ЗС I, 149-150. И безметежния вековен горски сън / нарядко сепвал е войнствен само звън, / звънът на мечове кръвнишки, рев победен. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 7. Кръвнишки ятаган. Кръвнишки нож.
2. Който е присъщ на или характерен за кръвник (в 1 знач.). Веднаж отишъл там преоблечен, прошетал селата и разбрал, че и неговите кърджалии в Хасковско не са цвете за мирисане, ала одринските бейове ги превъзхождат и в грабежа, и в лошотията, и в кръвнишките си наклонности. Н. Хайтов, ШГ, 140. Не можеше той [Нончо], .., да споделя разбиранията на Тома Лефтеров — Хаджията, по чиито безкрайни ниви,.., майка му изсъхна без време, наглеждана като добиче от кръвнишкото око на цинцарина-надзирател. А. Гуляшки, СВ, 28. — Стойте, читаци! — Извика със страшен кръвнишки глас той. Т. Влайков, Съч. III, 244. Злобни псувни и кръвнишки закани над българите заваляха там. Ив. Вазов, Съч. XXII, 169. Къси и набити, .., с кръвнишко изражение на мораво-червените си лица,. ., те изглеждаха като някакви зверове. К. Величков, ПССъч. I, 35.
3. Който се състои от кръвници. Там [в Париж] кръвнишки отряди сноват като кучета, .. / И културата подла цинично следи отдалеч. Н. Хрелков, ДД, 79.
4. Кръвопролитен, кървав. В миг се нахвърлят всички [вълци] на ухапания, разкъсват го и изяждат на място.. Тия кръвнишки игри се повтарят докато от цялата глутница останат само двама. Н. Попфилипов, РЛ, 104. Това [римското] общество не е искало друго, освен да се наслаждава и колкото по-диви и кръвнишки са били увеселенията, с толкова по-голямо остървение е тичало в тях. К. Величков, ПССъч. III, 22. Че молния свети в очи накървени, / че мъст, мъст кръвнишка жадуват очи. П. К. Яворов, Съч.1, 59.
5. Прен. Който изразява злоба, жестокост, свирепост; жесток, злобен, свиреп. Пуйо Зелника пристъпваше бавно и тихо насам, така че едва би издържал човек на кръвнишкия му поглед. Кр. Григоров, ОНУ, 54. — Защо да съм дурак? — продължава разгневен Данко и стреля кръвнишки погледи към Дочоолу. Ал. Константинов, БГ, 132. // Който е изпълнен със злоба, свирепост. Павел III преживя последните щастливи дни на папството. След него реформата, която всеки ден повече успяваше, хвърли папството в ръцете на бясна и кръвнишка реакция. К. Величков, ПССъч. III, 80.
КРЪВНЍШКИ нареч. 1. Като кръвник (в 1 знач). Момъка сключи кръвнишки вежди и ми връчи записка, на която имаше печат и кама и револвер. А. Страшимиров, А, 185. Македонски викаше гръмогласно, като пулеше кръвнишки очи въз мадокарите. Ив. Вазов, Съч. VI, 89.
2. Прен. В съчет. с гледам, изглеждам, поглеждам и под. Злобно, свирепо, настървено.