лю̀т - единствено число, мъжки род, нечленувано лю̀тия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член лю̀тият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член лю̀та - единствено число, женски род, нечленувано лю̀тата - единствено число, женски род, членувано лю̀то - единствено число, среден род, нечленувано лю̀тото - единствено число, среден род, членувано лю̀ти - множествено число, нечленувано лю̀тите - множествено число, членувано
1 лют (разг.) - яростен - бесен - гневен - разярен - побеснял - вбесен - разгневен - разлютен (разг.)2 лют (прен.; разг.) - яростен - зверски (прен.) - свиреп - кръвожаден (прен.; разг.) - кръвнишки (прен.; разг.) - стръвнишки (прен.; разг.)3 лют (прен.) - жесток - ожесточен (за битка и др.) - кървав - кръвопролитенSee more4 невъздържан - лют (прен.; разг.) - серт (разг.) - избухлив - сприхав - гневлив - кибритлия (разг.) - барутлия (разг.) - пиперлия (прен.; разг.)5 лют - лютив - парлив (разг.)6 лют - лютив - пиперлия (разг.) - пиперлив 7 остър (прен.) - лют (прен.) - силен 8 остър - болезнен - лют (прен.) - парлив (прен.)
- 1. лют
- - Люта билка
See more- - Два люти камъка
- - Люта змия
ЛЮТ, лю̀та, лю̀то, мн. лю̀ти и понякога само м. (диал.) лю̀ти, прил. 1. Който има остър, парлив вкус, мирис; лютив. На всеки залък лапаше по две огън люти чушлета — добре се подпали. Т. Харманджиев, Р, 52. Не си спомням дали лисана бе успяла да измъкне кокошка от курника на кака Дина, но ние още на обед хапнахме топла пилешка чорба и люта яхния. М. Гръбчева, ВИН, 19. // Който има остър мирис. Жените хвърляха с вили повалените храсти в огньове, покрити с лют пушек и с горчив дъх на мокри кори. Д. Вълев, Ж, 26-27. Седнали край огнището, те (Арабаджията и Стамат) говореха за легията или за четите, пиеха греяна ракия, пушеха мълчаливо лютия тютюн. Ст. Дичев, ЗС II, 198. Грееха се край общия огън. От лютия дим очите на децата бяха винаги зачервени и сълзяха. А. Каралийчев, НЗ, 123. Неговата [на амоняка] люта миризма ся усеща там, дето има вонещи мокроти. С. Вежинов, X (превод), 21. // Разг. За концентриран алкохол, обикн. ракия — силен, парлив, върл. — Миналата година изпих цяло шише ракия, шейсе градуса ! . Разбирам, че става дума за люта ракия, която гори гърлото, белия дроб и стомаха. К. Калчев, ПИЖ, 61. От всичко най-много предпочиташе .. да се залости в някоя хладна механа и да прави поръчка от най-лютата сливовица или от най-горчивото вино. Сл. Трънски, Н, 57-58. Никога не я [мастиката] подсладяваше с вода, обичаше я остра, люта. Д. Спространов, С, 159. Кармела донесе малки чаши с текила. Едва ли има по-люто питие от тая мексиканска ракия. Л. Стефанова, ВМД, 59. Що ми йе дошло лудоно младо, / що ми донесе люта ракия, / люта ракия да се напиет. Нар. пес., СбБрМ, 406. // Диал. Много кисел. Трябва .. да квасим платно с лют оцет [на удавника] и да му туряме под носа. П. Р. Славейков, СК, 90. Че на пазар отишла / да продава мъжа си / за една глава червен лук, / за лъжица лют оцет. Нар. пес., СбГЯ, 155. Нефела да казваш за киселината (оцета): „кисела йе“, ами „люта йе“. СбНУ XV, 67. Оцетът ви е млого лют. БД, 107. Киселината [оцет] люта на садот свой си носи щета. СбНУ IV, 220. Лют айран. Люто зеле.
2. Който причинява парене, възпаление, раздразнение, изгаряне, вреда; парлив. Сирота остави златна нива — / той, селякът, дето цял живот / гръб превива, колена не свива / и пои земята — с люта пот. О. Орлинов, П, 109. Ризата ми се е нацепила, защото сапунът е лют. Много сода слагате във вашия сапун! А. Гуляшки, ЗР, 254. // За растение — който причинява рани, мехури, зачервявания по кожата. — Язе кого исках, тя мене не даде, / ями ми се даде за стара ми хара, / .. / На ръка му легнах като на грамада, / градите му бодат като люти тръне. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 296. Тя [нивата] всичко ражда: и пшеница свята, / и лют бодил наперено вирей. К. Христов, ЧБ, 130. Коприва люта, син пелин, полянки с езерца без вятър, / зелен папур, сред който пукат мехурчета със звук нечут. А. Германов, М, 13. ● Обр. Люта е слана паднала / посред лето, по Петровден, / никому за зло не падна, / само за сиромах Стояна. Нар. пес., СбВСтТ, 698. // В съчет. със змия. Отровен. Пила й Бойа сношна ода [вода] / .. / Та изпила люта зъмя, / люта зъмя пепелянка. Нар. пес., СбНУ XXII—XXIII, 46. Отишла йе, отишла йе / млада Пенка за цветя — / отде са зе, отде са зе / люта змия у сойка, / та юхапа, та юхапа / млада Пенка за ръка. Нар. пес., СбНУ XLVI, 67. Снощи минахме покрай вас — / майка ти на стол седеше, / люта си змия држеше, / и я на огън печеше. Нар. пес., СбНУ XLVI, 48. — Стой, не идвай малка моме, / аз жена си имам / с мъжко детенце! / — Аз ще стана люта змия, / ще ги отрова. Нар. пес., СбНУ XLVI, 238. Люта змия да го клюкне по язико. Клетва. ● Обр. На срце ма яде, мила мамо, / на срце ма яде, /.. / пуста люта змия! / То не било змия, мила мамо, / .. / но ми било Севда. Нар. пес., СбНУ XVI, 176. // Прен. Нар.-noem. За оръжие, мехлем — убийствен, смъртоносен. Ах, да можах да стана / лоша, върла гидия, / я побратим да стана / с черна чума мория, / та дано ми заеме / люти стрели калени, / да устреля с тях ази / две девойки усойки. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 247. И докле / да се усети Иво, лют ханджар / се вби в гърди му. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 95. „Я ми бръкни у свилни джепове, / та извади това люто ноже, / та наточи кърви у кутие.“ Нар. пес., СбНУ XLIX, 152. Сам си постилям, мамо, / сам се покривам. / Па си прегърна, мамо, / люта бердана. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 68. Индже фишми [хекимин] думаше: / „Триста ви гроша от меня, / правете люти мехлеми, / дано Никола уморите.“ / Правеха люти мехлеми, / че си Никола умориха. Нар. пес., СбНУ XXVII, 267. Петър Петрани думаше: / .. / правиш, що правиш, Петранке, / да сготвиш гозби всякакви, / да сготвиш, да ги примесиш / със върла люта отрова. Ц. Церковски, Съч. II, 194-195. ● Обр. Пред очите ни гаснат сияния / и в нощта на безсънни мъгли / връхлетяват ни тъмни страдания / и раняват ни люти стрели. Н. Лилиев, С 1932, 99.
3. Прен. Разг. За думи, реч и под. — ядовит, гневен, остър, безмилостен. „Джонко ще ти лежи с години в затвор, знай!“ — отекваха се в ушите на Ангелина лютите думи на Николица и бедната девойка замираше. А. Страшимиров, ЕД, 167. Когато направи пет-шест разкрача, той пипна пиринчената дръжка на камата, затъкната в пояса му, и измърмори някаква люта закана, която Станка не дочу. Г. Караславов, ОХ I, 155. В „Независимост“ са се явявали от време на време люти подигравки за мудния вървеж на „Периодическо списание“, за просията на дружеството или за бездействието на действителните членове. М. Арнаудов, БКД, 248. Изкъртиха вратичката с ритници / мъже намръщени със поглед лют. Бл. Димитрова, Л, 206. Във стил игрив — / за да покаже, че не са то само думи — / опитва ум ту в добродушни глуми, / ту в епиграми люти. К. Христов, ЧБ, 210. // В съчет. с клетва. Нар.-noem. Страшен, жесток, безпощаден. Очите им [на хусарите] загоряха с лош огън, лицата се изкривиха от люти клетви. Ст. Загорчинов, ДП, 326. По пътя деца тичаха / за лукови я перца молеа, / тя си децата биеше, / с люти ги клетви кълнеше. Нар. пес., СбВСтТ, 955. Люта се клетва заклехме [хайдутите], / че като в гора тръгнеме, / кого най-напред срешнеме, / него ще, мамо, да колем, / ножове да накървавим. Нар. пес., СбВСтТ, 823.
4. Прен. За чувства, отношения и под. — който е непреодолим, който се основава на непреодолимо противоречие. Когато се откъсна от него [Въкрил], люта мъка сграбчи сърцето ѝ, тя си представи безкрайните дни на самотата и заплака. Г. Караславов, ОХ II, 267. По цели нощи мислеше чичо Кольо за Пинтезовото момче и в сърцето му се набираше люта неприязън към него. И. Петров, НЛ, 84. Сега люта завист като змия клъцна сърцето му, но той не искаше да признае пред себе си, че това е така. Сп. Кралевски, НО, 75. В течение на десетилетия Каравелов възпитава цели поколения в люта омраза към класа на чорбаджийството. С, 1954, кн. 3, 121. През сърцето на пренебрегнатата жена преминаваше ту огън, ту студ — и гняв, и ревност, и люта злоба. Д. Талев, И, 327. Бягството на Радко Димитриев, бе ознаменувало пълния разгром. .. И една люта ненавист им [на офицерите] палеше кръвта против човека, който бе ги подвел първо, а сетне изневерил. С. Радев, ССБ II, 125. Сега, когато съм далече от Вас и когато в сърцето ми, освен люта болка, няма нищо друго, не ми е трудно да призная, че малкото часове, които прекарахме заедно, са най-щастливите часове от живота ми. Г. Караславов, ОХ IV, 415. Люта болка свила сърцето на царя, като чул тия думи. Той искал да каже на момата, че ѝ е благодарен за голямата услуга, .. Но устата му били сковани, та не можел да каже дума. Н. Райнов, КЧII, 80.
5. За природно явление като вятър, студ, горещина и под. — който е много остър, много силен. Виждаха се и много залесителни пояси в различни направления, за да предпазят посевите от лютия северен вятър, който през зимата ги оголва и замразява. Г. Белев, KP, 83. Мъчно можеше да се върви вечерно време по стръмните каменни улици, заледени от лютия мартенски вятър. Ст. Мокрев, ЗИ, 229. Но тъй като студовете ставаха все по-люти, дружинката се оттегли в Кетенлик. Г. Караславов, Избр. съч. X, 55. Слънце пали. Никой облак / по небе не бяга, / сеитбите изгори ги / тая люта жега. Ив. Вазов, Съч. IV, 22. // За зима — изключително студена. Когато лютата зима .. скова всичко, тогава останах съвсем откъснат и забравен в моето училище. Г. Караславов, Избр. съч. II, 177. Зимата се случи люта, северен вятър свиреше из тесните улици. Ст. Мокрев, ЗИ, 311. Длъга и люта зима ще бъде: ако юлий бъде горящ до августа; ако октомврий е студен и у втората си половина. Лет., 1872, 11.
6. Прен. Свиреп, жесток. Гоних вълци, гоних мечки, гоних бързоноги елени. Дотегна ми. Бягат от мене лютите зверове като от чумата. А. Каралийчев, ПС I, 59. От другата страна стоят неверниците люти, които срещу възвишената сила на монаха противопоставят варварския начин на борба. БР, 1931, кн. 3, 102. И заселил се тамо в нея с учениците си. Но и тамо, от което бягал от Света гора, това истото намерил, защото имало тамо такива люти разбойници, които не приличали на человеци, но на люти зверове. Н. Рилски, ОМР, 26. Нападнаха я люти кучета, но Велика скръсти ръце на гърдите си, .., зачака да я разкъсат. К. Петканов, МЗК, 180. Черният жребец е толкова лют и ревнив, че ако се случи да мине наблизо из пътя някоя каруца, .., излиза от хергелята, спуща се като зло куче върху конете на каруцата и иска да ги дави. Й. Йовков, АМГ, 139. Страхувах се да не са те нападнали и разкъсали вълци — много са люти по това време. Д. Спространов, С, 263. // Жесток, безпощаден. Да не бяха кървавите вади и труповете по пясъка, никой не щеше да познае, че преди малко тука е имало люта бран. Ст. Загорчинов, ДП, 403. — Люти и мъченически времена са дошли. И ако Христос беше дошел на земята, той сам би развял байрак, би взел оръжието да се бие за светата истина. П. Стъпов, ЖСН, 134.
7. Прен. Разг. Сприхав, гневлив, избухлив, буен. Македонски лют, рошав, кръвожаден, тичаше по сцената и изпразняше с една страшна бързина пушките. Ив. Вазов, Съч. VI, 29. Савко наистина се разсърди, но скоро се овладя и за да сложи край на препирнята, примирително рече: — Ти пък много си лют, от нищо кипваш. М. Марчевски, ГБ, 141-142. Първото нещо, което съобрази Чобана, .., беше как да опази младите, ако днес или утре дойде лют и сърдит Яначко. С. Северняк, П, 44. Но щом припомня онзи страшни, проклети ден, то аз ставам лют, безчовечен и режа, когото завърна. Л. Каравелов, Съч. II, 154. Цанков и Греков, и двамата с лют нрав, се упрекваха взаимно в недобросъвестност. С. Радев, ССБ I, 65. „На душа ти, майко, / що ти даде мене мошне надалеко, / прек девет планини, кай овца не блеит, / кай петел не пеит, за лют кеседжия, / за лют кеседжия, велик арамия.“ Нар. пес., СбБрМ, 339.
8. Нар.-поет. Само в съчет. с тегло. Който мъчно, трудно се понася, издържа, преживява; черен. Оплака всеки, който в бой загива, / пожали всички в лютото тегло. Бл. Димитрова, Л, 186. И ето ме: седнал на скута ти, / обронил очи и чело, / аз тръпна и слушам за лютото, / за черното твое тегло. А. Разцветников, С, 83.
9. В съчет. с болест, болка, треска и под. — който е особено силен, остър, нетърпим. Болест ме люта, Невено, превива. К. Христов, ВС, 10. Старата приемаше всичко, но нито веднъж не ѝ каза една добра дума, .. Тошка виждаше това и люта болка давеше сърцето ѝ. Γ. Караславов, Тат., 239. После усети люта болка в окото. М. Грубешлиева, ПИУ, 270. — Къде съм виждал тез черти? .. / И милото лице — сега / от люта болка изкривено? Ст. Поптонев, ПЦ, 9-10. Обля го гореща пот и го затресе люта треска. Камъкът му беше взел здравето. А. Каралийчев, МИ, 98. Люта го треска затресе, / Иван хи [ѝ] лебец посака, / Дона му лебец не даде. Нар. пес., СбВСтТ, 531.
10. Прен. Разг. Много, изключително силен, голям. Жребецът се изправи на задните си крака и се понесе в лют бяг. Д. Спространов, ОП, 23. „Кълни, мамо, мамо, Марина бялбера, / че той ма обръсна на лют голям празник, / на лют голям празник, на Харалампея.“ Нар. пес., СбНУ XXVII, 179. Кога вечера настана, /люта го дрямка накачи. Нар. пес., СбНУ VII, 89. Стана Елена сутринта / и седна вав градината, / дарове да си прибира. / Люта я дремка натегна, / легнала и задремала. Нар. пес., СбНУ XLIV, 459. // За изразяване на висока степен на качество или състояние; изключително, много. — „Радо льо, либе Радо льо, / кога ме видиш лют пиян, / среща ми да не излизаш.“ Нар. пес., СбВСт, 464. Тате на мама продума: / „Девет дъщери да имам, / енна на Кольо не давам, / че ми йе Кольо лют пиян — / на вино вади ножове, / а на ракия пищове.“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 222.
11. Разг. Означава превъзходните качества на нещо, изразено в съществителното, което определя. Жигулата — люта кола, изсмукваше пътя изпод колелата си и навярно от нервното каране скачаше от дупка в дупка с параболата на див заяк. Отеч., 1978, кн. 3, 10. Колкото Мариула беше хубава, гласът ѝ беше три пъти по-хубав — мек, гърлен, той галеше и будеше люта мора. Д. Спространов, С, 158. — Оня пие водка! Сигурно си е купил от братушките. Чувал съм, че водката е люта работа. С. Чернишев, ВМ, 101.
12. Като същ. лют и люти м. Остар. Народно име на месец февруари. Февруарий (лютий) има дни 28. Денят има 11 часа, а нощта — 13 часа. Лет., 1869, 16.
◊ Люто гърло. Диал. Възпалено гърло; лошо гърло. Майно ле, Калина гърло заболе, / .. / люто й [свекърва] гърло налага, / налага. От жълта змия главата, / главата. От зелен гущер краката. Нар. пес., СбВСтТ, 207. Люто сърце. Диал. Болка в сърдечната област. Силна ма глава заболя, / люто ма сърце прияде. Нар. пес., СбНУ XLVII, 80. Люто сърце да го фане. СбНУ VI, 210.
~ Два люти камъка. Диал. Казва се за противоположни по характер хора, които живеят съвместно.