сѐрт -
СЕРТ неизм. прил. 1. Разг. За тютюн – който е с високо съдържание на никотин и има остър, парлив вкус; силен, лют. Противоп. мек.
По вкусова сила цигарите се делят на яваш и серт. Г. Шунанов и др., Р, 106. – Аз пуша „Бузлуджа“ – каза Цикалов, усетил, че този тютюн е по-серт. Т. Монов, СН, 227. Тютюнът се продаваше в пакети и беше само от две качества: „серт“ – в червени пакети и „яваш“ – в сини пакети. Д. Казасов, ВП, 29. Взе да ми се завърта главата, сякаш пушех серт цигара без филтър. А. Гуляшки, УУЧ, 74. Земи корене от чемерика и от серт тютюн листове, посипи с това местата, гдето има тахтабици – треби ги това. Д. Смрикаров, ДЗИ, 46. // Разг. За ракия и др. – който е с висок градус и има остър, парлив вкус; силен, лют. Противоп. мек. Ракията му е 45 градуса, малко по-силна от купешките, но и не е много серт. Земя, 2008, бр. 211, 1. Мравункьо се беше подпрял над една от масите в кръчмата на Тошо Мезето, където беше отишел да си вземе „серт ракия“. БСб, 1901, кн. 2, 91. Насипи го [виното] в бъчви и тури на слънцето – като стои за 30 – 40 дни, става много серт оцетът. Д. Смрикаров, ДЗИ, 57. Той пи и каза: „Хубава ракия, газдо, серт, като мехлем пада на сърцето, отиде по всичките ми жили“. Сеяч, 1899, кн. 18-19, 505-506.See more2. Прен. Разг. Който лесно изпада в гняв, ярост от незначителни неща и е рязък, груб в отношенията си с другите; лют, сприхав, избухлив, гневлив, кибритлия. Хората бяха различни, по-млади, стари, някои серт, други меки, с едни се сприятеляваше, смразяваше се с други. М. Яворски, ХСП, 52. – Защо обиждаш? И току налита връз мене… – Такъв си е той – серт! Др. Асенов, СВ, 98. – Свойта работа не уредили, хорската ще уреждат! Все тъй сърдита, тя си влезе вкъщи. „Серт жена!“ – помисли Давид. Й. Йовков, ЧКГ, 256-257. Ако си мирен и послушен, то московците те наричат „брат“ и дават ти ракийка; а ако си твърдоглав и „серт“ човек, то тия те закалят като куче. Л. Каравелов, Събр. съч. II, 404-405. // Прен. Разг. За животно – който е буен, необуздан. – Твой ли е тоя гявол? У-у-у, че серт магаре! Едвам го удържах! Т. Данаилов, СбСт, 226. – Он [овенът] е от породата, па така малко е серт. СбНУ XLV, 383.
3. Прен. Диал. За човек – суров, зъл, жесток. Той е серт, не си поплюва. Без да му мигне окото, намушка Ставрос. С. Чернишев, ЛО, 137. Пиението може да произведе конвулсивно пиянство, особено на оние, които са малко по-жестоки, серт. Ступ., 1876, бр. 3, 43. Той беше един серт владика. Поповете ги мъчеше хеле тъй, че трепериха от него като лист. Биеше ги, като ги подвали във фалагата, бой... Г, 1863, бр. 8, 61.
4. Прен. Диал. За човек – непоколебим, решителен, твърд. Мавроди не се примирява и не рухва, а след всеки удар става все по-жаден за борба, по-серт. Ц. Родев, Т, 704-705. Била изключително трудолюбива, серт баба, която не е отстъпвала пред никакви трудности и превратности на съдбата. СлП, 2017, бр. 6, 5.
5. Прен. Диал. За поглед, очи и др. – който е изпълнен с гняв, яд, суровост, изразява гняв, яд, суровост. Той ги погледнал със същия серт поглед като преди две седмици. Хр. Бръзицов, НЦ, 112. Но от барелефа ви гледа човек не на молитвата, а на делото: решително и енергично лице с малко смръщен, „серт“ израз. Ст. Каролев, МТВ I, 280. // Прен. Диал. За дума и под. – рязък, груб. Бяха дошли с цел да разбият и ограбят по-скъпите неща от дванадесетте къщи, стопаните на които някога на мирните години са продумали по някоя и друга по-серт дума на тях. Хр. Попконстантинов, СПП, 114. Вторият път чорбаджията рекъл по-серт дума – псувня. Зорн., 2004-2005, бр. 42, 15.
6. Диал. Твърд, корав. Праханта ли е прегоряла, серт ли бяха кременете, та престъргаха чакмака, не знам. Н. Хайтов, ПП, 94. Осоляването, сушенето и опъването са последните процеси по обработката на кожите. С пословичната си взискателност Тотю Антипов не пропуска в нито едно свое писмо да даде настоятелни напътствия: „Малкият Петко като ги соли, която е по-серт кожа, нека повече да ѝ тури“. А. Гоев, НЗ IV, 128. Другите бригадири като аргумент прибавяха дългогодишния си миньорски стаж и опит – нищо нямало да излезе от дългите бургии – гранитът бил серт, губене на труд и време било. СД, 2015, бр. 39-40, 6.
7. Диал. За време, климат – суров, студен. Чрез несмисленото изсичане на лесовете много от по-умерените климати из един път са станали серт и някои растения вече не могат да растат. МСп, 1887, кн. 34, 537.
8. Диал. За желязо – крехък, трошлив. – Хе, Божко, кови. Хем чукай полека – да я косата не ощърбиш – зер е серт и не изкована друг път. Ц. Церковски, ТЗ, 19.
– Тур. sert ‘твърд, корав’.
СЕРТ нареч. 1. Разг. Много рязко, грубо, със силен яд, гняв; ядовито, люто. Боби спада към кастата на аристократите, които смъркат само кокаин. Такива, додето са под влиянието на наркотика, се държат много серт, но разсее ли се упойката, увисват като парцали. Б. Райнов, ЧВУ, 166. – Каквото рекох, това и ще бъде! Поразен, бащата отпи няколко глътки ракия направо от чучурчето и след тях вече по-спокойно можа да попита дъщеря си: – Поне ще имаш ли благоразположението да ми довериш защо така серт, така наежено… Ц. Родев, Б, 362. ● Удвоено серт-серт. За усилване. – Боже, каква ли е дълга балканджийка!... – Висока е зер; вий да я видите, грош ще дадете – отвръща серт-серт пак Божко. Ц. Церковски, Съч. III, 188.
2. Остар. и диал. Твърдо, решително. – Нямам нищо против – сви рамене пашата. – Но да знаете – думата си на две няма да скърша. Обаче след час нито мислеше, нито приказваше така серт. Ц. Родев, ЕТК, 49. „Бай Евдене, либерално я караш, по-серт опъвай дизгините!“ Ст. Станчев, HP, 199.