кибритлѝя - единствено число, нечленувано кибритлѝята - единствено число, членувано кибритлѝи - множествено число, нечленувано кибритлѝите - множествено число, членувано
КИБРИТЛЍЯ
неизм. прил. Простонар. 1. Който лесно се сърди, ядосва, избухва; сприхав. И двамата чукнаха шишенцата си в неговото, но той не го взема .. — Вземи сега и пийни! Седнали сме с тебе като хора, тачим те. Доньо, кметът де, нали си го знаеш, че е кибритлия! Наздраве, на тебе думам! Кл. Цачев, ГЗ, 114. Какъвто беше кибритлия, Тошо кипна, цапна съседа си уж на шега по главата, но човекът падна и примря. Едва го свестиха докторите. Ст. Даскалов, БМ, 12.See more2. Като същ. кибритлията м. и ж. Сприхав човек (мъж или жена). Пазете се от оня кибритлията.