ожесточѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано ожесточѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член ожесточѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член ожесточѐна - единствено число, женски род, нечленувано ожесточѐната - единствено число, женски род, членувано ожесточѐно - единствено число, среден род, нечленувано ожесточѐното - единствено число, среден род, членувано ожесточѐни - множествено число, нечленувано ожесточѐните - множествено число, членувано
ОЖЕСТОЧЀН, -а, -о, мн. -и. Книж. Прич. мин. страд. от ожесточа
и от ожесточа се като прил. 1. Който е изпълнен с ожесточение; жесток, озлобен, озверен. Хубаво си, отечество мое!... Когато всичките цветя на сърцето ми завехнаха;..- само ти ми остаяш още и нежно ми разгръщаш и шепнеш на моето ожесточено сърце думи на примирение. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 136-137. Обезверен, с измъчена и обезверена душа, той беше се превърнал в лекомислен и порочен човек. Й. Йовков, Ж 1935, 58. Учим ся, че не е позволено да изтребим грешниците от нивата божия,.. Църквата няма правда да отлъчва от себе си лъжливи учители и ожесточени грешници? КТЕМ, 260. И рекъл бях: аз няма веч да плача / за тежките на тоз народ беди! / Ожесточен пощада му не рачах — / „Да тегли“ думах с яд, „нал тъй мъжди“. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр.4, 386.See more2. Обикн. за спор, идейна борба — който е непримирим, непреклонен; жесток, яростен. Спорът взема все по-ожесточен характер и аз се мъча да примиря двете страни. П. Незнакомов, МА, 30. И пламнал наново спор: кой носи наследствените фактори — белтъкът или нуклеиновата киселина. Хр. Одисеев, ТН, 68. А в кафенета, вестници се водеше ожесточена борба на старото с новото, на миналото с неизвестното бъдеще. Г. Стаматов, Разк. I, 112. Тъй и неговото [на Волтер] „Послание към Урания“ .. открива ожесточената борба против църквата и догматическото християнство. Ч, 1871, бр. 7, 203. Захванале ся ожесточени и яростни препирни и Лудовик ХVI бил принуден да разпусне събранието. С, 1872, бр. 46, 368.